Търся аз Литературоведката в дома й и в музея. В дома й разпитва сина й кой и защо я търси и я крие, музеят се оказва го сменила с друг, станала началничка. Излиза една секретарка и не допуска влизане при нея, ни излизане, че много работела.
Така над 10 пъти. При последното посещение взимам две приятелки за свидетелки, потресени от разказания случай.
Секретарката отново излиза на стълбите, отново чува обстойно за какво търсим Литературоведката, със свидетелките, черви се и руменее и отново не ни допуска.
- Тази човек ли е, какво е? - дивеят и двете.
Книгите останаха при нея.И имало защо.

Есента на същата година Столична библиотека обявява записване за "Есенен салон на поезията", много хубава инициатива. Четеш по собствен избор две стихотворения, комисия те оценява за Антология и това се случва в рамките на два дни.
На това много добре промислено събитие се явявам аз и Литературоведката, която не е писала стихове вероятно откак се е родила. Добре, ама сега, видите ли, се вдъхновила.
Познайте от първи път от кого, като излезе да чете по реда на записването.

Разпознах не само свои отделни фрази, но и цели редове, идеи също, но недостатъчни, за да се признае по Закон за чисто плагиатство. Там кражбата трябва да е върху почти цялата творба.

Признавам, не й останах длъжна, както и на друга поетеса, която ме окраде и която сега не е между живите.

Но тази е. И краде.

Дяволът си няма работа, попадам на наследници на наши известни литературни светила в миналото, където въпросната също е била на гости и, докато й сварят кафе и я оставили сама, тя откъснала страници ценни ръкописи от библиотеката на предците им.

А докажи де?
Не можеш! Не си се сетил да провериш пред нея, пък и удобно ли е? Не.

Така се става понякога научен сътрудник, поетеса до някое време и може би още щеше да се поетизира за моя сметка, 17 книги са това, ако не бях сигнализирала навреме.

Бог като те прати тук с талант, колкото и завистници и хитреци да те спъват, няма да те остави сам или сама.Затова идва талантът. С мисия.

А Литературоведката ще остарее с мъж в Чехия, който, ако все пак праща още пари, значи тя още ще краде за слава от чужда пита.

То ще се чуе и разбере.

30 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Но стил много трудно се краде. Всички знаем за един известен имитатор на Вознесенски. Но Вознесенски никога няма да стане, ако ще и 300 книжки да издаде.

Права си, Роси. Бог пази талантите!