Постинг
25.09.2019 09:24 -
18 ГОДИНИ БЕЗ МАМА
НА МАМА
Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така.
Аз дълго пазих твоите предмети,
а после пък на други ги дарих,
защото исках в нечий дом да свети,
което бе за мен света светих.
Отидох при безжизнения камък,
от твоя образ благо озарен
и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен.
Любим човек да губиш на земята
е неизбежно в някой земен час,
макар да е щастлив из необята
искри от мъка има и за нас.
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността.
22 септември 2019г., София
При паметника
Росица КОПУКОВА
Голяма е мъката ти, но от нея се е родило това забележително стихотворение. Такива творби са сакрални и почти всеки ред прострелва с образ роден от страданието:
"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
цитирай"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
ТОВА ПОКАЗВА И КАЗВА ВИСОКО И ЯСНО, ЧЕ ИМАШ ДАРБА И ПОТЕНЦИЯЛ ЗА ИЗЯВА...
Тогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
цитирайТогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
3.
rosiela -
Благодаря, приятелю.Прекрасна беше, външно красива, честна и добра, но съдбата не прощава.
25.09.2019 16:36
25.09.2019 16:36
missana написа:
Голяма е мъката ти, но от нея се е родило това забележително стихотворение. Такива творби са сакрални и почти всеки ред прострелва с образ роден от страданието:
"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
4.
rosiela -
Сивите стихчета са при Чудовището. При мен търсете колорит и дълбочина. Знам си цената. Благодаря за коментара.
25.09.2019 16:37
25.09.2019 16:37
ok3223 написа:
ТОВА ПОКАЗВА И КАЗВА ВИСОКО И ЯСНО, ЧЕ ИМАШ ДАРБА И ПОТЕНЦИЯЛ ЗА ИЗЯВА...
Тогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
Тогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
Такава е диалектиката на живота. Смисълът на съществуването е в това да изградим приживе нещо като ноев ковчег в душата си и да вземем на борда му най-скъпото и ближно, за да пребивава с нас в отвъдното. Всъщност ние конструираме външното ближно във вътрешно такова, за да оцелее във вечността.
цитирайоще веднъж благодаря за съпричастието.
цитирайТърсене
