Постинг
25.09.2019 09:24 -
18 ГОДИНИ БЕЗ МАМА
НА МАМА
Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така.
Аз дълго пазих твоите предмети,
а после пък на други ги дарих,
защото исках в нечий дом да свети,
което бе за мен света светих.
Отидох при безжизнения камък,
от твоя образ благо озарен
и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен.
Любим човек да губиш на земята
е неизбежно в някой земен час,
макар да е щастлив из необята
искри от мъка има и за нас.
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността.
22 септември 2019г., София
При паметника
Росица КОПУКОВА
МОИ НОВИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
Астрофизици твърдят че Земята е жива и и...
За Благовещение, циганските лалета, март...
Астрофизици твърдят че Земята е жива и и...
За Благовещение, циганските лалета, март...
Голяма е мъката ти, но от нея се е родило това забележително стихотворение. Такива творби са сакрални и почти всеки ред прострелва с образ роден от страданието:
"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
цитирай"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
ТОВА ПОКАЗВА И КАЗВА ВИСОКО И ЯСНО, ЧЕ ИМАШ ДАРБА И ПОТЕНЦИЯЛ ЗА ИЗЯВА...
Тогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
цитирайТогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
3.
rosiela -
Благодаря, приятелю.Прекрасна беше, външно красива, честна и добра, но съдбата не прощава.
25.09.2019 16:36
25.09.2019 16:36
missana написа:
Голяма е мъката ти, но от нея се е родило това забележително стихотворение. Такива творби са сакрални и почти всеки ред прострелва с образ роден от страданието:
"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
"...и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен...
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността."
Силно и разтърсващо на фона на тази толкова топла и затрогваща издповед:
"Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така."
Само човек без душа не би прочел и не би се трогнал от тези великолепни редове. Поклон пред паметта на твоята майчица свята!
4.
rosiela -
Сивите стихчета са при Чудовището. При мен търсете колорит и дълбочина. Знам си цената. Благодаря за коментара.
25.09.2019 16:37
25.09.2019 16:37
ok3223 написа:
ТОВА ПОКАЗВА И КАЗВА ВИСОКО И ЯСНО, ЧЕ ИМАШ ДАРБА И ПОТЕНЦИЯЛ ЗА ИЗЯВА...
Тогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
Тогав защо са тези сиви стихчете, с които се изявяваш откакто пишеш и тук.
В ИЗКУСТВОТО И ТИ ГО ЗНАЕШ ПРЕКРАСНО, КАЧЕСТВОТО НА ПУБЛИКУВАНОТО ГО ПРАВИ ХУБАВО И... ЗАПОМНЯЩО СЕ, И ДАЙ БОЖЕ... И ВЕЧНО.
САМО КАЧЕСТВОТО... БРОЙКАТА КОЛИЧЕСТВОТО НЕ ПРАВИ И НЕ ПРАВИ СИХОВЕТЕ ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРИ. ПОЗДРАВИ! ОК3223.
Такава е диалектиката на живота. Смисълът на съществуването е в това да изградим приживе нещо като ноев ковчег в душата си и да вземем на борда му най-скъпото и ближно, за да пребивава с нас в отвъдното. Всъщност ние конструираме външното ближно във вътрешно такова, за да оцелее във вечността.
цитирайоще веднъж благодаря за съпричастието.
цитирайТърсене