„В СЛЪНЦА БЕЗБРОЙНИ ТРЕПКА СВОДЪТ...”
Георги Н. НИКОЛОВ
Някак бързо „забравихме” Христо Радевски след неговата кончина в 1996 г., заедно с още редица автори. Подобно загърбване не е случайно – то е отзвук от политическия нихилизъм, избуял до чудовищни размери у нас. Подхранван от нищи духом човеци и днес, когато страната е изправена пред редица кръстопътни, трудно решими проблеми: демографска криза, липса на реална икономика, корупция и пр. Тяхната важност се измества от центъра на общественото внимание за сметка на политически утопии. Обещаващи светло утре все някога, но в никакъв случай днес. Част от писателите след 1989 г. се стъписаха и замълчаха. Други промениха светогледа си, а по-младите залитнаха към неясен модернизъм без точен адресат и естетически стойности. За тях литературата започва единствено с писанията им - преди да се появят на сцената по думите им уж всичко е сиво и скучно. Изтъкват мъртвородените си книги като еталон за европейски и световни достижения, а в хора от хвалебствия участват всякакви отворени и затворени общества. Но българската литературна история пази в аналите си спомени за хора и страници, които няма как да бъдат подминати с мълчание. В името на истината и творческата съвест те винаги си струва да бъдат възродени...
16.11.2019 10:16
И с твоите справедливи думи съм съгласен, Апостоле!
16.11.2019 18:28