Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2019 16:00 - Пътепис- Пътешествие из Тетевенския балкан
Автор: havefun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 26.11.2019 16:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 След тежка вечер парти с колеги, едвам отварям очи... Трябва да се става! Колегите / ама другите/ от планинарската група ме чакат! Бързо сглобяване на багажа, кафе, цигара и излязох от хотела, запътих към центъра Тетевен. Среща- точно в 10! Данчо пътува от Вършец, Мариянка от София, а друга малка група- Хубен, Николай и Киро от Хасковски Минерални бани. Разходих се, беше мъгливо и облачно, но свежо време. Надишах се с чист въздух, щото в София нямаме тази есктра.

Към 10 и нещо всички цъфнаха на уречено място- Община Тетевен. Марияна реши да ходи на високо-към Козя. Поздравихме се и тя запраши посока Беклемето. Аз и Данчо се натоварихме в колата на Хубен. Поехме посока село Бабинци.

Там набелязали няколко съседни връхчета. Искахме да видим ниската част на Тетевенски балкан, да се налюбуваме на спиращи дъха гледки. Но времето беше на друго мнение- влага, мъгла гъста, нищо се не види. Отседнахме в местната кръчма да пийнем по едно за отскок. Качихме набързо връх Острич, за да видим параклиса. Хубава есенно-зимна пътечка, върви се 30 мин. Параклис- заключен. А ключът долу на една беседка, не ни се правиха упражения по слизане и качване отново направо слязохме към колата.

Взехме единодушно решение- тая няма да я бъде- село красиво, приетливо- но мъгла не ни се нрави. Отиваме към хижа Момина поляна, нависоко слънце ще грее. Бърз пазар, по една цигара и автомобилът ни започна да лъкатуши към село Дивчовото.

Паркираме. Вадим багаж- с Данчо имаме чуденка-да взимаме ли палатка? Другите ни убеждават, че време лошо, но все пак ние решихме да я закачим на раница за „всеки случай”.

Тръгваме по черен път, който пресича реката и минава покрай хижа Паскалска ливада / частна за съжаление/. Пътеката добре маркирана- на табелки пише 2 часа догоре. Викаме си, чудесно- ще има няколко спирки за мо’абет и гълтоци вино. Раниците тежки, баирът стръмен, но компанията весела. Приказки, смях- времето минава бързо. Вървим вече над два часа- хижа няма. Излизаме на Сенева /Сенкова/ поляна. Оттам се разкрива невероятна гледка към заснежено било на Централен балкан. Почивка кратка и отново нарамваме раници. След има няма 1 час, стигаме до хижа Иванина поляна на 200 метра от нашата цел. Хижа Момина поляна- слънцето грее, няма ни вест, ни кост от мъгла. Вижда се и величественият връх Картала- който все ми бяга и не съм се катерила до него- НО на следващия ден ще се качим /поне такъв беше планът/.
Баньо- един от най-добрите хижари- ни посреща. Настаняваме в столова- вътре печката бумти, чай топъл. А Баньо ме помни- преди 2 години съм идвала и все пак ме знае. Мило на сърце ми стана, защото много го обичам тоя човек. Аз и Данчо обмисляме как ще разпънем палатка, а отвънка вее ветер силен. Другите другари от Минерали бани ни разубеждават. Решихме да ги послушаме като по-мърди и опитни от нас. Хижарите ни избъзикаха, че е имало случай и в хижа да се опъне палатка в коридора и ние да пробваме.
Вечерта мина супер- всеки извади по нещо на скромната трапеза- сланинка, ракийка, винце, туршийка... Баньо седна при нас, разправя интересни планинарски истории. Сприятелихме се с другата компания, която нощува в хижа. Улисани в танци и песни някои откараха до малките часове на нощта.
Сутрин- 7 часа. Вънка бръска. Ставам- другите спят. Баньо си закачил блага усмивка на лицето, напалил печка, посреща малцината ранобудни с топъл чай или кафе.
Малко по малко и Хубен, Данчо, Ники и Киро се „излюпват”. На закуска обсъждаме ситуация- днес билото на Централен балкан няма да ни приеме благоприятно поради лоши метеорологични условия. Разумно решение е да слезем надолу.
Сбогуваме се с Баньо по живо, по здраво- с уговорка пак да дойдем скоро! Щракваме по една снимка и поемаме надолу. За около два часа се смъкнахме до колата. Бързо съвещание- какво да правим? Дали на кръчма, дали да посетим Анево кале или...?
Става късно и побегнахме към първата кръчма в Рибарица. Цени народни, вино-боровинково пивко, саламура /местна рибна чорба/ арна, посрещане- гостоприемно. Хубав завършек на уикенда.
По пътя посетихме Лобно място на Бенковски в местност Костина. Кратка инофрмация: На 25 май 1876 година е предаден и убит водачът на Априлското въстание Георги Бенковски. Причакан в засада в мъглата и мрака на вечерта, той е прострелян от 16 дебнещите турски заптиета опитвайки се да прекоси мост на река Костина. Георги Бенковски е убит на място и обезглавен. Турците умиват главата му в Кървавото кладенче, наречено така заради разигралите се в местността събитията, и я дават на предателя на войводата да я носи. Десет години по-късно Въльо, предателят на Бенковски, сам изработва дървен кръст, с който обозначава лобното място на Бенковски /историческа информация от Интернет/.
Нашите хасковски приятели ни изпратиха до гарата на Карлово и поеха към Хасковски Минерални бани. С Данчо хванахме влака за София. По време на дългото пътуване от над 3 часа, проучвахме нови маршрути от книгата на Димо Колев и направихме планове за следващи пътешествия....

image



image



image
image



image

image

image



image
















Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3523329
Постинги: 1093
Коментари: 2386
Гласове: 1832