Едва четиринадесетгодишен,
военен съд осъжда младостта ти.
Нима живота ти е евтино излишен,
та трябва на разстрел да те изпрати.
Затуй, че се осъждаш ти самият
на тежката яташка участ,
когато слабите, страхливите се крият
под стряхата на своето благополучие…
ЕТО САМО ЕДИН ПРИМЕР ОТ ВОПИЮЩО НЕКАДЪРНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ПЕТЪР АНДАСАРОВ В ПОСЛЕДНОТО МУ ПОЕТИЧНО КНИЖЛЕ " БЕЗСМЪРТНИЧЕТА".
Андасарко - женкарко е елементарен и посредствен от първата до последната страница. Той се е уловил за партизанско - яташката тема, белки стане по- значим. Някой редактор, разправяше преди доста време сам, го бил излъгал, че има дарба за поет и много е сбъркал.Поредното тъпо книжле недвусмислено показва, че отдавна трябва да си е метнал абичката от село и да се прости с поетичните среди изобщо.
Не че тая тема ми е приоритетна, но има доста поети от миналото, които са постигнали заряд и силна емоция в партизанското движение, в драматичния живот на децата - ятаци. У Андасарко, както и у Наско Капралко - тоже женкарко, се получава ефектът на плюшените патриоти, като вторият пише доста по- добре, колкото и да е имитатор на родолюбие.
Пепико го няма хич.
Това недвусмислено доказва и последната му резилна книжка с червени декларативни стихчета без никаква художествена оригиналност, сила и дълбочина на чувствата.
Пепико, време е за село с поредната ен.... съпруга, да окопаете градината и да й сложите разсад. Таман е сезонът. Поезията не я мъчи!
Израел пръцна срещу Иран!
България: система за масова дезинформаци...
01.05.2020 23:29
02.05.2020 20:20