За онези, които се явяват на македонски конкурси и познават Бранко Цветковски, както и много писатели тука, знаят, че той е добър литературен критик. Говори добре чист български език, щото и македонският си е вид български диалект и аз съм го интервюирала много пъти и много добро мнение имах за него.
Познаваме се от Македонския културен център. Естествено, понеже и аз пиша и издавам отдавна поезия, попитах една година къде да изпратя книги за оценка на моето творчество. Те имат там различни награди за книги. Понеже всяка година сменят градовете на приема в различни техни културни центрове, се разбрахме да изпратя на неговия адрес и той като важен фактор там - да ги предаде, където трябва.
Каква беше изненадата ми, когато недвусмислено разбрах, че Бранко Цветковски никъде не ги е изпратил, а си ги е задържал у дома, да се учи на поезия. Човекът се има и за поет.
По тази причина и аз запазих и адреса му , и обратната разписка.
Звъннах в тяхното Министерство на културата и подробно обясних случая. Оттам ми се извиниха и на последваща културна среща в София, Бранко гледаше у земи и не смееше да ме погледне. Пазя доказателствата и досега, защото той е ярък пример как се присвоява чуждо.
От над 50 международни награди, само с македонеца Бранко ми се случи подобна случка.
И с руснаците такова чудо не е имало.
Да ви кажа, никак не съм изумена как македонците искат да присвоят българска история и български герои, та се питам - тези, ако влязат в Европейския съюз - рано им е още - да се не види в чудо Европа от техните претенции. Току - виж половин Европа станала " македонска ценност", во главе с България.
Не че не съм радетел за добросъседските отношения, но не на такава основа. Ярък и поучителен пример лично за мен беше постъпката на Бранко Цветковски.
Както се досещате, повече от 15 книги поезия, моя, и досега не са върнати.

27 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Това си е направо пладнешки обир.

Възмутително!

това е истината, приятелю. И досега най- гпижливо пазя доказателствата - адреса и обратната разписка, на която пише " мои книги".

Точно това е печалното. Впрочем не следва да се шокирам, защото преди време ми доказаха документално как Христо Фотев /лека му пръст/ е присвоил стихотворението "Господи, Господи колко си хубава" от друг поет, който му го поднесъл в редакцията на крака. И хоп - появило се от името на Фотев.

Branko Cigankovski :)

речи Фотев пияницата, та да стане съвсем ясно!

Но за разлика от него има и свестни пияници.