Тъй като съм родена на жълтите павета и родителите ми са софиянци,съответно имаха и такива приятели.
Както моят дядо беше от Битоля и в София се е създал само с честен труд и нищо не е взел даром от държавата, както грабиха после комунята,така и на майка ми приятелка - дядо й е бил от с. Порой,в днешна Македония.
Сестрата на мамината приятелка издаде книга под надслов "ПОРОЙ", на името на родното им село.
Имаше жената голяма дарба. За нас тази книга до днес е светиня, както е светиня и моята книга " ЗАД СТЕНАТА.ВЪЗКРЪСНАЛА", разказваща за моя род. Преиздадена.
Юлия, авторката, започва от жестокото време на бежанската вълна на българските македонци през планината Беласица, след Балканската война и при турските гонения преди това, към София, по цървули и шепа накити и жълтици, с които са се закрепили в столицата, след  като са ги продали. Така е било за много българи от Македония.
За първата им таванска стая и кухня под наем, за първите стъпки в сладкарския бизнес, за построената им с много труд къща в София, а като се позамогнали и вила в Банкя.
После трите дъщери са си купили по един апартамент, децата им също. българинът обича да има дом, но преди този момент Юлия детайлно описва хулиганската мързелива сган по столицата, която е крещяла и заплашвала, че ще видят те, заможните софиянци, като им  вземат властта.
За грабежа на къщата, национализирането на вилата. Слава на Бога вече е върната. Не по - малко увлекателно от мен писателката разказва за червената сволач в столицата. Също като нашите родове и те са били благотворители.
Времената се смениха, може не всичко да е идеално, но комунистите се нагушиха и искат да лапат още. Та моето мото е било, е и ще бъде: " НИКОГА ВЕЧЕ КОМУНИЗЪМ В ТОЗИ ВИД, В КОЙТО БЕШЕ ПОД СЪВЕТСКИ ЧЕХЪЛ".
Макар че аз съм казвала и пак ще кажа - нямам омраза към руския народ, но не и към правителствената им сган.

Напълно споделям, Роси! И аз високо тача постиженията на руснаците в областта на науката и изкуството. И това никой, който е обективен, не може да отрече. Изобщо руската душа е уникална! А споделеното от теб за рода ти е достойно за уважение.
Ти наистина си голяма родолюбка, от която трябва да се учим на родолюбие!