Хегеловата категория ИДЕЯ е КЛЮЧЪТ
за Хегеловия ФИЛОСОФСКИ ЕЗИК
Категорията ИДЕЯ е ФУНДАМЕНТАЛНАТА, ключова категория за проникване в тайните на НЕразбираемият Хегелов ЕЗИК. НЕразбирането на този термин води към пълно НЕразбиране на цялата Хегелова философска система и философски метод.
Каква е същността на този НЕразбираем Хегелов език? Езикът на Хегел е, разбира се, германският естествен език. В този негов език практически няма нито една НОВА дума, която да се употребява само и единствено от Хегел. Тогава откъде идва неговата пълна НЕразбираемост за всеки, който не го е изучил и УСВОИЛ, само че в истинския смисъл на думата УСВОИЛ?
Неразбираемостта на Хегеловия философски език идва от ГЕНИАЛНАТА ОРИГИНАЛНОСТ на неговото мислене. Хегел използва думи, които са достатъчно известни, само че той влага в тях /и особено в техните словосъчетания/ коренно различен смисъл и съдържание. Прави го затова, защото притежава достатъчно обоснованото интелектуално самочувствие, че той действително за първи път успява да схване, да превърне и да изрази вековната европейска МЕТАФИЗИКА като ИДЕЯТА за НАУКА, тоест като принципиално НОВА ЛОГИКА.
Ето защо всеки читател, отворил за първи път Хегелова книга, уж чете все познати му думи, а нищо не разбира от начина, по който са употребени, подредени и свързани тези думи. Между впрочем, от близо две столетия в целия образован свят са изградени Хегелови философски общества, които перманентно поддържат ВЪНШНИЯ, ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕН интерес към великия философ и популяризират неговото име. Но тук е мястото да припомним думите на самият Хегел, че АКО съвременниците на някои ДНЕС живеещи хора са живяли ПРЕДИ 200 /двеста/ години, ТО съвременниците на други, пак ДНЕС живеещи хора, ще се родят СЛЕД 200 /двеста/ години.
С припомнянето на тази мисъл на гениалния немски философ искаме да кажем, че съвършено независимо от незатихващата външна популярност на Хегел, равнището на неговото действително мислене си остава НЕпостижимо с много, много редки световни изключения.
Четеш, примерно, най-философската книга на Хегел - заглавието е НАУКАТА ЛОГИКА -, а вътре основни понятия са ИДЕЯ, ИНОБИТИЕ, КОЛИЧЕСТВО, КАЧЕСТВО, МЯРА, СЪЩНОСТ, СИЛА, МЕХАНИЗЪМ, ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, ТЕЛЕОЛОГИЯ, ЖИВОТ, ПОНЯТИЕ..., и НИТО една от тези думи НЕ изразява смисълът и съдържанието, което читателят е формирал в собственото си съзнание относно това, което се нарича ЛОГИКА...
Не съществува друг начин, за да бъде разбран най-гениалният световен философ, освен на първо място да бъде разбран неговият философски език. А това разбиране става единствено чрез дългогодишно постоянно изучаване и като за начало – даже със собственоръчно съставен речник за смисълът, значението и съдържанието на думите..., понеже езикът на Хегел е като бронирана врата пред входа на неговата философска система и на неговият ДИАЛЕКТИКО-ЛОГИЧЕСКИ, тоест ВСЕОБЩОНАУЧЕН МЕТОД.
Но веднаж усвоен и разбран, Хегеловият език е несравнимо мощно средство за дълбинна интерпретация на цялото човешко и главно научно знание, защото в и чрез философския език на Хегел е изразен /изобразен/ ВСЕОБЩИЯТ МЕТОД на САМОразвитието както в природата, така и в социума, така и в познанието и мисленето... Цели две столетия Хегеловата философия, сътворена в центъра на Европа, остава като безценно съкровище за ума, което продължава да бъде непокътнато.
ЗАЩО вече цели 200 /двеста/ години Хегел НЕ беше разбран и неговият метод на мислене не беше използван и приложен от гениалните световни учени? Затова, защото няма откъде да бъде изучен и усвоен, за да бъде разбран. Оригиналните философски произведения на Хегел са абсолютно недостъпни за големите частни учени поради обстоятелството, че ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКОТО ИЗУЧАВАНЕ на Хегел отнема минимум десетина години. Съдържанието на Хегеловата философия е по-трудно за усвояване от съдържанието на висшата математика в нейната световно развита форма - няма никакъв начин да не се изучава последователно и систематично, академично и професионално в точния смисъл на думата.
А какво тогава правеха през изминалите двеста години професионалните философи? В това отношение - колкото и невероятно да прозвучи – изключително негативна роля в изучаването и разбирането на Хегеловата философска система и философски метод изигра Карл Маркс. Когато през 1831 година Хегел умира, Карл Маркс е още ученик, но само след пет години става студент, сприятелява се с бивши асистенти на Хегел и се обявява за младохегелианец.
Изучавал недостатъчно и несистемно Хегеловата философия в оригинал. Някои неща от нея той е схванал, но схванатите неща съвсем не принадлежат към най-важните идеи на Хегел. Карл Маркс не е дори прелиствал гениалното Хегелово произведение „ФИЛОСОФИЯ на ПРАВОТО“. АКО беше го направил - само да прелисти книгата внимателно - той никога нямаше да напише „КАПИТАЛЪТ“ в този му вид.
ЗАЩО ЛИ? Ами по съвсем простата ДОКУМЕНТАЛНО-ТЕКСТУАЛНА причина, че в своето произведение „ФИЛОСОФИЯ на ПРАВОТО“ Хегел по гениален начин анализира и обяснява както ПРОИЗХОДЪТ и фундаментална ПЪРВИЧНОСТ на ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, така и това, което в политическата икономия се нарича „РАЗМЕННА СТОЙНОСТ“, „ЦЕННОСТ“ на СТОКАТА. Като се обявил публично най-напред за младохегелианец, а в зрялата си възраст и за единственият Хегелиански диалектик, Маркс се превърнал в идеологическото лице на тъмната, непонятна хегелианщина. В резултат на това всички теоретически и идеоблогически противници на Карл Маркс били отблъснати от всякакъв оригинален интерес към Хегеловата философия.
Нещо повече – Хегеловата философия започнала да се асоциира с някаква тъмна и зловеща духовна пещера, в която цари непрогледен философски мрак, от който мрак на светло изпълзяло чудовището на пролетарската революция, персонализирано в самият Карл Маркс.
Прочути световни философи критикували Хегел дори по-ожесточено, отколкото критикували Маркс. Те не разбирали, не четели и не познавали Хегел от неговите философски произведения, но самият „факт“, че Хегел уж бил източникът на марксизма, оправдавал всяка заинтересована критика.
Както вече стана ясно, читателят на Хегел се САМОподвежда още с влизането в стройната сграда на Хегеловия теоретически дворец. На него, читателят, му се струва, че всички думи, с които Хегел строи своята философска система, са му добре и даже отлично познати. И затова изведнъж, сякаш е паднала тухла върху мислещата му глава, той се стъписва пред начина, по който Хегел се изразява. Подобна „тухла“ е паднала и върху мислещата глава на сър Карл Попър, лордът на позитивистката западна философия. И ударен от тухлата, в пристъп на дързостна арогантност, сър Попър обявява Хегел направо за измамник, който „едва ли би станал най-влиятелната фигура в немската философия, ако не чувствуваше зад гърба си силата и подкрепата на пруската държава.“
За Карл Попър Хегел НЕ е дори талантлив, а НЕСМИЛАЕМ като писател, без капка талант, посветил се, представете си, на една единствена кауза; на „борбата против отвореното общество и вярното служете на своя работодател Фридрих Вилхелм Трети Пруски“.
Привличайки като съюзник Артър Шопенхауер, съвременният философски лорд не се притеснява да използува думи, характеризиращи Хегел /чрез цитат от Шопенхауер/ като човек с „ЕЗИК на ЛУД и липса на мозък“. Не някой друг, а именно „Хегел... беше плиткоумен, скучен, досаден, неграмотен шарлатанин, който достигна до върха на безочливостта в драскачеството и съчиняването на най-налудничави мистични безсмислици.“ /Философия на властта, стр. 19/
Както е очевадно ясно, езикът на Хегел продължава да бъде изцяло непреодолима, вбесяваща противниците му преграда пред разбирането на неговото мислене, а неразбиращите яростно блъскат преградата и твърдят, че зад нея е скрито едва ли не философско чудовище.
И така - несмилаем писател и словесен шарлатанин ли е гениалният Хегел, или просто даже най-популярни световни философи след него все още никак не успяват да го разберат просто по причина на обстоятелството, че не са в сътояние да се издигнат на неговото интелектуално равнище? И - по човешки вбесени от тази непоклатима и непробиваема за тях духовна скала - обругават Хегел, за да утвърдят собствената си претенция за гениалност?
Хегел не е бил нито идеалист, нито материалист. Това деление на философите и на философските им възгледи се основава върху една неистинна предпоставка, която беше решително преодоляна и опровергана от Хегел. С опровергаването на предпоставката той стана еднакво неясен и затова еднакво неприемлив както за материалистите, така и за идеалистите.