Пристига преди пандемията собственикът  на фондация " Буквите" в кафето на Съюза на българските журналисти, стопанисвано от нашия колега журналист и поет Ивайло Диманов. С много добри впечатления съм от този човек още от млади години, много е талантлив и отзивчив. Та него го моли Иван Богданов да направят заедно литературен салон в неделя. Всеки чете стихове, Богданов заснема рецитиращи или четящи, един си пие кафенце, друг чайче, трети накрая биричка или винце или си хапва след рецитала.
Лошо няма.
Беше хубава инициатива на Богданов и Диманов и бяхме много доволни.
Но шило в торба не стои и Богданов си е Богданов.
По миналата година той се измъква по търлъци, без да уведоми изобщо Ивайло Диманов, ангажира някакво недовършено заведение близо до НДК, далеч по-скъпо, естествено и обявява публично, че там ще прави сбирки литературни.
Не стига, че обявява, ами и пише, че който не дойде там и му изневери, ТОЙ ПОМНИ!
Голямо природно недоразумение е този Богданов и неговата фондация " БУКВИТЕ".
Много хора останахме смаяни и аз се примирих, че сбирките за мен приключват, когато една от участничките, разбрала от друг, че Ивайло Диманов ги продължава, тъй като тази идея е била все пак обща. Техниката беше на Диманов и пр.
И до пандемията бяхме там, докато не забраниха посещенията в кафенета и ресторанти.
Бре, гледам аз, от верните авери на Богданов, започват да идват при Диманов.
Явно им е издавал книги Буквичката и не са смеели в началото.
Не стига че идват, ами започват да разказват кой каква обида е получил от " великия инженер-литератор" Иван Богданов, когото аз галено наричам Буквичката.
Голям смях падна.
Още по- интересно стана, когато на едно голямо събитие на Ивайло Диманов, наш Богданов влязъл през задния вход на кафенето, не официалния, и се шмугнал на един стол да слуша.
Хубаво, ама в навалицата Ивайло Диманов го откри и го избъзика гласно.


Не е виновен Богданов. Виновна съм си аз, щото отдавна не бях участвувала при него с нищо, над 15 години, та реших да се пробвам в един конкурс на тоталния провал, на името на Бианка Габровска, която много ми харесваше като поетеса, мир на душата й.

Де, Копукова, се навираш и ти?
Де?!