Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 16:55 - СПОМЕНИ ОТ ВРЕМЕНАТА НА ТВОРЧЕСКОТО СОЦ БЕЗДЕЛИЕ
Автор: rosiela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 173 Коментари: 3 Гласове:
-8

Последна промяна: 24.02 16:56



Акростихът "Долу Тодор Живков" е поръчан от вътрешния министър  .Скандалното стихотворение 21 Април 2011, Четвъртък

Литературният живот в периода април – юни 1985 година преминава под знака на скандалния акростих „Долу Тодор Живков”, който се открива в стихотворението „Есен”,
    Автор: Борис Цветанов

публикувано във вестника на младата художествено-творческа интелигенция "Пулс". Появата му още не е оценена подобаващо като уникална в тогавашния социалистически лагер. Този „шамар” няма прецедент в Източния блок. Случаят обаче е показател за несъстоятелността на легендата за тоталния шпионаж на Шесто и неизброимата му армия от доносници.
Двадесет дни след излизането на броя на вестника не последва никаква реакция, като че ли нищо не се е случило. На двадесет и първия ден след публикацията самият автор, очевидно разярен от това, вдига телефона на шефката на Комсомола, чието издание е литературният официоз на младите писатели, и с преправен глас издекламирва, че в стихотворението „Есен” от цикъла „Сезони” е закодиран

призив за свалянето но Тодор Живков
Станка Шопова на секундата вдига тревога и скандалът избухва с пълна сила. Шесто влиза в играта. Веднага го удрят на натягане, белким поизтрият срама по челото.
Цикълът стихове са подписани от Маргарита Петкова. Само че тя не прилича на революционер. Не че не е симпатична като Вера Засулич, но подобна роля не е в неин стил. Очите й зелени, баща й – полковник ! Освен тези подробности, агентурата на Шесто узнава, че още в същия ден на появата на стиховете, демек преди три седмици, същата Маргарита Петкова е звъняла на главния редактор Борислав Геронтиев да му каже, че това не са нейни стихове. Всъщност тя само повтаря нещо, което ден по-рано е казала в „Сивото поточе” (партизанското име на кафенето на Съюза на българските писатели на „Ангел Кънчев” 5) на Венко Евтимов - поетът, завеждащ отдел „Поезия” във вестника. Обадила се е и една поетеса с революционен псевдоним – Антония Огоста, за да каже, че стихотворенията приличат донякъде на едни нейни, но не съвсем, а пък що се касае до „Есен” ни дума нейна нямало.
Докато едни умници от Шесто натискат Венко Евтимов „да си каже”, други умници след дълго мъдруване правят откритието, че авторът на акростиха е маститият поет Божидар Божилов.
Той е бил главен редактор на „Пулс” преди Геронтиев и се пука от яд, че вече е изгубил възможността да приема перманентно в кабинета си надарени не толкова с поетични, колкото с други качества дами, подвизаващи секато поетеси. В ДС правят психологически портрет на Божидар Божилов. Това налива още масло в огъня: – пиянде, амбициозен, отмъстителен, злобен, конфликтен, автор на безброй „мръсни номера”, скроени на колеги. Отгоре на всичко сам Дългия, както започват да го наричат в Управлението, си слага таралеж където не трябва, като започва не само да усуква по килифаревски, но и да лъже, което пък проличава веднага. В Шесто потриват ръце – още едно доказателство за несъстоятелността на работещите в този отдел. Знам от приятели от онова време, че разсеяността на Божидар Божилов съперничи на оная на професор Александър Балабанов. Моят приятел от незабравимото сп. „Отечество” Стефан Смирнов разказваше, че ако някой запита Божидар на кой вестник е главен редактор, поетът така и нямало да му даде верен отговор. Мозъкът му витаел високо в небесата – стихове реди човекът.
От неизбежните за случая последствия  Божидар Божилов е спасен лично от... Тодор Живков. Не може, заявява той, лауреат на Димитровска награда и активен борец да се занимава с келешлъци !
И акулите от Шесто пак погват Венко Евтимов. Всичко се завърта отново.  Стихотворенията били получени в плик, оставен неизвестно от кого на бюрото на редактора Иван Гранитски. Нещо нормално като практика тогава. И Гранитски просто дава стиховете на Венко Евтимов. Той си има три папки. Първата е „Специална” –  в нея се поставят текстовете на „от лъв нагоре”, на свои хора, на обвързани с разни семейни, несемейни и всякакви други връзки поетеси и поети. Каквото попадне там, тутакси се печата. Втората папка е за „второто качество”. Стихове от нея се вадят от дъжд на вятър. Третата е вече сбирщина, която я види бял свят, я не.
Маргарита Петкова е за папка „Специални”. Извоювала си е име с таланта си, башка, както вече знаем (по думите на Венко Евтимов) очите й – зелени, баща й – полковник. Най-сетне Маргарита е състудентка на Венко.
И аха работата да се разсъхне. Отговорният секретар Петър Парижков, без чийто подпис на бял свят не може да се появи каквото и да било, отсича:

Маргарита май е изкукуригала.
Тези стихове са слаби!
Венко Евтимов е второ поколение поет. Знае, че не всякога се създават шедьоври. Пък и е съобразителен, веднага намира Соломоновското решение – а бе идва Осми март, в един блок от стихове на поетеси името на Маргарита ще вдигне тавана! От мен да мине, махва с ръка Петър Парижков, той пък е земляк на Маргарита. А е и типичният представител на календарната поезия.
На 4 март Венко вижда Маргарита, както казахме в „Сивото поточе” и за да я зарадва, й казва: „Цикълът ти излиза утре!” Не съм давала стихотворения в „Пулс” цяла година! –  изненадва се поетесата. Само че вече няма време. Как се спира в ония години печатарска машина. Пък и Маргарита си спомня: А бе, има една от Хасково – съименничка ми е, често се прави на мене... Като вица за Гарабед: Аз ли откраднах тоя балтон, с който съм, или на мен ми откраднаха балтона.
На 5 март 1985 г. броят е в ръцете на читателите. Сега – едно нещо, на което четвърт век никой не е обърнал внимание –  там, изведено на първа страница, е заглавието на интервю на певицата Росица Кирилова „Винаги има време за две искрени думи!”, а какви по-искрени от „Долу Живков”!
Тъй като в Шесто продължават да натискат Венко Евтимов, намесва се Любомир Левчев да спре това пусто натягане. Молбата му хваща място. Венко е оставен на мира, но той и досега смята, че авторството на акростиха е една от най-големите загадки в българската поезия и журналистика. Като представител на хората с по-особена чувствителност – поетите, Венко Евтимов винаги е бил на косъм от цялата истина. Подсъзнанието му я е показвало, за което става ясно от няколко негови думи в едно интервю пред вестник „Класа” преди две години: Това беше работа на специалните служби, за да могат да сплашат интелигенцията... Както ще видим, истината е някъде там!
Повече от двадесет години след  Десети ноември се явиха какви ли не версии, сред които дори такава, че самият Тато е поръчал акростиха. Старият добър Шерлок Холмс учеше, че когато всички версии отпаднат, последната, колкото и невероятно да звучи, е истинската. Ще вдигнем завесата с тая последна версия – че поръчителят на акростиха е Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи в онези времена. Това става в началото на неговата лична война с Тодор Живков. Самият той инициира Възродителния процес, за да може да бъде компрометиран Тодор Живков и в очите на българите, и в очите на международната общественост както на Изток, така и на Запад. Предвидил всеки ход като опитен шахматист, Димитър Стоянов знае, че рано или късно ще се стигне до извращения и оттам до компрометиране на Живков и кликата около него. Тогава, в най-тежкия за България момент, ще се яви той – спасителят с цялата мощ, която му дава поста, и ще възстанови доброто име на страната. В течение на заговора е бил само Юрий Андропов, дошъл на власт по сходен път. Един акростих в такъв момент, идващ от средите на интелигенцията, още повече с младите, играе ролята на маслото в огъня. Никога няма да разберем дали директно или индиректно

Георги
Тахов е
получил
поръчката
от Димитър Стоянов. Ако си послужим с метода на Джон Грийв, бивш инспектор от Скотланд Ярд, създал теорията на Картата на съзнанието, ще сме сигурни, че между двамата се е осъществило джентълменско споразумение. За мълчание, което така и никой не наруши.
Георги Тахов е разпитван седем дни в Шесто. Българските пишманпрофайлъри са му правили 11 експертизи – лингвистични и не знам още какви, за да заключат в психологическия му портрет, че „лицето не може да бъде автор на такава постъпка”. Да,  ама не, както са казвали индианците, документирано от неотразимия О`Хенри! И така до смъртта си, години след Десети ноември, Тахов упорито отрича да е автор на акростиха. Казват, че преди да се раздели с живота, признал авторството. Без обаче да направи и намек за поръчителя.
Това е историята, която всъщност е само един епизод от големия заговор на Димитър Стоянов срещу Тодор Живков. Друг е въпросът, че тя повтаря старата притча за доктор Франкенщайн. Възродителният процес, замислен само за компрометиране на Тодор Живков, излиза извън контрола на автора си. А Първият впоследствие наистина е свален през есента, както пророкува акростихът в „Есен”, но 4 години по-късно.  
 




Гласувай:
3
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Цялата статия е от вестника
24.02 16:58
" ПАТРИОТИЧЕН ДЕСАНТ".

С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАХА ПИШМАН ЛИТЕРАТУРНИТЕ ВЕЛИЧИЯ!
цитирай
2. missana - Много интересна статия, Роси.
24.02 20:43
Бях чувал за тези неща, но не в такива детайли. Добра работа е свършил Борис Цветанов.
цитирай
3. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
24.02 21:26
missana написа:
Бях чувал за тези неща, но не в такива детайли. Добра работа е свършил Борис Цветанов.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 3034741
Постинги: 3357
Коментари: 15999
Гласове: 6794
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930