Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
07.03.2021 23:11 -
Неделя
Днес е поредният ми мързелив ден. Напоследък толкова много ме мързи, че ако имах възможност по цял ден да си лежа, да си чета и да си пиша нямаше да стана от леглото, дори щях да се храня в него, като истински крез. Обаче не би. То да сготвиш, то детето, то кучето, то битовизми разни безобразни и какво се оказва, че мързелът ми плаче и пъшка в ъгъла и само чака за да ме тръшне да полежа преди поредното задължение. Все пак от време на време ме надвива и изобщо се оказва, че съм свършила половината от това, което съм имала намерение. А дали всъщност, имала ли съм наистина намерение и това не е ясно. Та днес в поредния си мързелив ден аз все пак изведох и детето и кучето навън и то само защото беше необходимо. Кучето беше доста ентусиазирано както винаги и с радост ме задърпа за да си свърши нуждите и да си подуши тревичките и разните там други неща, които обичаше да си нюхка. Синът ми пък изобщо не изгаряше от ентусиазъм, даже едвам го накарах да излезе, то плейстейшъни, то телефони, то игри и като вземе да ми говори за тези неща попадам в съвсем друг свят. То са някакъв „недърайд“, някакви руди, други светове значи в някакъв „недър“, който бил ада. Много е запален по „Майнкрафт“, оцелява, твори и изобщо голяма работа. Аз като ги видя тези квадратни човеци, квадратни крави, овце, дървета и изобщо този квадратен свят и ми изглежда доста странно. Все пак го слушам и се опитвам да разбера това негово увлечение. Нали живеем в съвременен свят и това е бъдещето, децата предпочитат да стоят пред мониторите. Все пак не трябва да се прекалява, защото води до пристрастяване. За това и излязохме навън. Там ни чакаше моята приятелка Емилия и нейната мила и красива дъщеря. Синът ми много я харесва, но е във фаза да се срамува и за това само я гледа и и се радва. Тя обаче понякога му се връзва на акъла, ако няма други деца и така един ден бяха целите като пясъчни човеци овъргаляни в пясъчника. С Емилия винаги имаше за какво да си говорим, тя много обича да чете книги и сега пак беше подхванала една за възпитанието на децата и ми разказваше как не трябва да се вика по децата, а трябва да се гушнат и да се застане на нивото на очите им и спокойно да се каже онова, което искаш от тях. Това ми го каза по повод на това, че непрекъснато виках по детето си. Ами той се въргаляше по тревата, вдигаше и носеше кучето и всякакви други щуротии, от които често изпадах в нервна криза. Може би трябваше да реагирам по интелигентно, тоест както тя ми разказваше и за това пробвах този подход . Ами ефектът от това беше краткотраен. Явно нямам голям авторитет и това си е. Поседяхме малко навън и после се прибрахме пак в апартамента. Аз подхванах отново борбата си с мързела и задълженията, а синът ми отново влезе в света на квадратите. Така мина и тази неделя. Сега пък седнах да го запиша, за да отбележа спомен.
Няма коментари
Търсене
