Вчера направих откритие и днес в чест на
работническия празник на жените 8 март, реших да ви запозная с него.
Туй е Тополовград, дето е роден наш Николай Дялков Червенушкото.
За пети път през есента миналата година, полицайчето събира старателно поети и поетеси с алено досие на литературно четене. И тъй много държи на партийното им оперение, щото ги пуска внимателно като през Римската порта, старинна знаменитост преди навлизането в  село Сакарци. В къща за гости.
Но не по талант, разбира се, защото някой  може да засенчи местните величия, дето никакви, ама никакви ги няма.
Разбира се, водеща е Красито Атакчиева, завеждаща " Култура и хуманитарни дейности" към община Тополовград , тоже с червен кмет , тя произнася реч. В тази реч Тополовград стои на първо място в държавата, щото Красито други поети, освен събиряющите се там, очевидно нито познава, нето е чела.
Щом тя си седне с бялата рокля на огромни цветя като в ярка поетична хипербола, става да тегли томбула на излизащите поети да четат друго полицейско ченге Петко Илиев, вече покойник.
Масите са заредени до дупка с ядене и пиене / не питам за чия сметка /. Яде се, пие се и се слуша поезия - всичко накуп.
А тя варира от малкото кадърни поети на пръстите на едната ръка, в това число нека сложим и Никито Дялков, не е бездарно момчето, зер Красито му осигурява парите за стихосбирките и още неколцина, минем през посредствени поети, стигнем до бездарни, в това чисто и една тополовградчанка и се стихнем до кръчмарски поетични стихоплетства от типа на " Градил Илия килия".
Имена този път няма да посочвам, да не се срине някой сърдечно, че резилът ще е пълен, а цялата таз дундурня минава за национално четене.
Има и малко свирене на песни с китара, не е лошо, малко реч, за обяснение на смисъла на кръчмарската поема, която чуха ушите ми. Има дамски тоалети от вечерни рокли до сцепени дънки, всекиму според вкуса. Има и изцепки на вече подпийнали поети.
Внимателно изгледах клипа в памет на покойника, другаря Петко Илиев и заключих, да ме прощават " гениите" от Тополовград, че или трябва цялата тази организация да се измете като есенен вятър, и цялото това тъпостишие, или коренно да се преобрази четенето, без партийни пристрастия и блудкави висикопарни речи без покритие.
При все голямото желание да минат за духовен град или градче по- точно, организаторите на четенето не са постигнали нищо повече от една селска сбирка на кръчма с някои наистина талантливи хора, в това число и художникът Дюлгеров, попаднали там подобно цветя в неокопана градина, пълна с плевели.
Късите  роклета  на някои дами и дългата цепка, позите на кикимозите, не спасяват от липсата на каквото и било дарование. 
Сори!

Пред очите ми сякаш се яви сбирката на Тополовградските поетични "гении".

неизвестно за мен защо с най-голям брой долмени на квадратен км. Там е и уникалното тракийско светилище, посветено на Слънцето. Слънчеви дискове по скалите водят до светилището на километри от него.
Тополовград е град с минало. На времето за да приемат бягащите от Турция и Гърция българи тук са строени къщи за тях с условия за гледане на копринени буби. После благодарение на уменията са да гледат земя и животни тракийскте българи се замогват. Но идва колективизацията, вземат им всичко и днес са останали само къщите, където те са започнали да гледат буби. В града има огромна църква.
Градът е с минало, интересен е, общината полага грижи. Работа няма, всички работят в Гърция по хотелите и селското стопантво. Но пък има цигани. Те са толкова много, че придават облика на града.
В градовете като Тополовград, където ппрез лятото жегите са непоносими има специални улици с много гъсти сенки и малки заведения.
Тополовград е изходен център за посещения на Сакар от хората с интереси към античното тракийско наследство. Но през юли и автуст да се ходи там не е препоръчително.