Margarita Petkova


А туй са мечтаните токчета на Маргито, снимката е нейна - от нета. Като я зърнете нея на снимката, мислите ли че може да се пъхне в такваз обувчица? То даже и на сън не може, нито метафорично даже....





Чукнете да излезе Маргито. Но-о-о-о-о-о-о, половината снага е скрита с компютърна магия, че иначе - няма мерни единици за нея.


     

Тъй рече Виктор малко непредвидено


Дните отминават някак много бързо.
Слава без прослава. Красота без дързост.
Гледам ти ръцете - пръстени без пръсти
в тъмното просветват, в сенките се блъскат.
Три пера от щраус кимат като шапки.
Реверанс нахалост. Смях по Джеръм Клапка.
Трима в една лодка. Кучето го няма.
Котката е кротка. Два зелени пламъка
се спотайват царствено в спуснатите мигли.
Всяка нощ е тайнство. Дните не достигат.
Пух от гипсов ангел - рони се таванът.
Сан ли? Чин ли? Ранг ли? Време не остана.
Седем пируета - седмицата свършва.
Следващият петък няма да е същият.
Двама в една люлка. Всичко е в градината.
Разцъфтява люлякът във лилаво-синьо.
Гибсън или Олби, или дядо Вазов:
проба - грешка - проба, казано-неказано.
Гледам календара - в този ред на мисли
всичко се повтаря. И откъсвам листа.

© Margarita Petkova



""""""""""""""""""""""""


Нека започна с показване на последната путетична творба на Маргито, което има наглостта да обобщи, че из фейса - тя друго не чете очевидно, пъплели разни литературни бълхи - изразът е лично неин, които си представяли, че били нещо в поезията и от тях журналистите събирали образци, та си правели предаванията.

От туй " пръстени без пръсти" направо тръпки ме побиха като в " Пирогов", " Хирургическо отделение".

Не знам кои поети и кои журналисти визира Маргито, но аз визирам конкертно това стихотворение, достойно за гимназистка - поетеса и под достойнството на поезията на Петя Дубарова например, мир на праха й.
Но аз съзирам в стиховете на мнозина Неджагарови  поетеси такива зашеметяващи таланти, каквито не съм очаквала да намеря.
Аз си знам цената и познанията, затова искам да посоча това на другите признати жени - поетеси не само от мен, но и от голямата аудитория фейс читатели: Нели Коларова, Петя Цонева, Снежана Ляскова, Любка Георгиева, Марияна Димитрова, Рара Авис, Румяна Пелова и др., заедно с техните стихосбирки, на които щатни червени от СБП-то могат само да им дишат прахта. В това число да добавя и Елица от този блог, поетеса със собствен уникален почерк. Има и други, разбира се.
И да посъветвам старата удебеляла крива котка малко да се отдръпне от телевизиите - нито визия има, нито дар слово с особено дълбок смисъл, то и предаванията са основно за домакините де, а че после и клипче си пуска да не й забрави някой нищословията, дето ги върти едни и същи като пръжки връз качамак, където я поканят.
Не мога да я нарека даже и " бълха" , щото гони 200 кг, но за " литературна" камила става. Метафора, Петкова, метафора.
Пийни за мое здраве сега една руска водка " Абсолют", да позабравиш за някой час голата истина. Ще ти помогне!


























































 

Тъй рече Виктор малко непредвидено


Дните отминават някак много бързо.
Слава без прослава. Красота без дързост.
Гледам ти ръцете - пръстени без пръсти
в тъмното просветват, в сенките се блъскат.
Три пера от щраус кимат като шапки.
Реверанс нахалост. Смях по Джеръм Клапка.
Трима в една лодка. Кучето го няма.
Котката е кротка. Два зелени пламъка
се спотайват царствено в спуснатите мигли.
Всяка нощ е тайнство. Дните не достигат.
Пух от гипсов ангел - рони се таванът.
Сан ли? Чин ли? Ранг ли? Време не остана.
Седем пируета - седмицата свършва.
Следващият петък няма да е същият.
Двама в една люлка. Всичко е в градината.
Разцъфтява люлякът във лилаво-синьо.
Гибсън или Олби, или дядо Вазов:
проба - грешка - проба, казано-неказано.
Гледам календара - в този ред на мисли
всичко се повтаря. И откъсвам листа.

© Margarita Petkova

Драскаш с карандаша по листа наляво - надясно и готово. Само дето Маргото къса листите на календара, а не изписаните с безумията й листи.

дълго време я лъжеха, бедната, че е кралица в бранша, ама на посредсвениците. Пръв я излъга Евтим Евтимов. Тя си го знае, ама си гали ушето.

Гледам календара - в този ред на мисли

Преди 10 ноември 1989г. съм го виждал, но никога не съм търсел контакт с него, защото ми беше антипаничен като излъчване. Пък и стиховете му не попадаха в раздела "мои лични търсения в поезията". Но малко преди да почине бях в читалище "Никола Вапцаров" по покана на моя близка получила награда от него. Та тя ме запозна с него. Беше целия покрит по кожата със старчески петна и мнозина изнежени дамички вероятно биха повърнали от гледката. Но на мен в този момент ми се видя много по-симпатичен, отколкото на младини, ако и да беше чувствително склерозирал. Заговорихме се и той демонстрира типична за възрастта му мъдрост. Припомни си как на млади години един столетник го попитал, знае ли защо мнозина умират твърде млади. Той не могъл да даде смислен отговор, а столетникът му рекъл: "Защото бързат да живеят!" По този повод си спомням един друг мъдрец, който продаваше гевреци по подлезите. Попитах го: Как си? А той ми отговори - "живея по малко, за да има за всеки ден!"
Хора разни. Едни искат да грабят от живота до последно, а други да оставят нещо и за тези след себе си.

той пак по се траеше, нямам лошо мнение за него, освен, че беше любовчия като Петето Бялата мишка, дето викаше синът му Венко, защото тя го е развела с майка му. Ама преди Романьола сновеше с една чернокоса Елена съм го виждала.
Обаче по- лош от него беше Воймир Асенов. Той го е препоръчал като добър поет и довел в София. Воймир беше добър поет, смислен, но стиснат и недобър по характер. Имахме приказка с него. Бившата му жена и синът му не искаха да чуят за него и той самотуваше в жк " Люлин", където и умря сам. Намерили са го от писателите.
Измежду неговите грозни дела беше, че в една своя книга той близо 200 пъти обидил Евтим Евтимов. Съвсем логично последният му заведе дело и 200 на 100 печелеше делото. Тази работа се разсмърдя ужасно в Съюза на българските писатели. Тогава беше още май Николай Петев председател и започнаха да молят Евтим да прекрати делото срещу Воймир, а Воймир работеше във в. " Словото днес" като заместник - главен редактор.
Евтим кандиса и направиха извънсъдебно споразумение.
Аз нямаше да се спра, признавам си.
Явно Воймир питаеше срещу него злостна завист и като поет, и като факт, че той му е помогнал да дойде в София. Самият Евтимов не го е предизвикал с нищо, знам лично случая.
Познавах и него, и Романьола приживе. Добре са се държали, лошо не мога да кажа. Само дето Евтим плакнеше очи и по Росица Хубавица, шест години по- млада от Романьола. А бе женкар си беше човекът и това си е. Аз се правех, че нищо не виждам и си пообщувахме добре преди години.

Бялата мишка беше пишман поетесата Петя Йорданова, дето Евтим я направи поетеса, а тя си беше яко бездарна. До смъртта й бяха заедно. Хитрата лисица го разведе него, но тя не се разведе, както му обещавала, а си остана при полковника. А бе аванта губи ли се? Не-е-е-е-е-е!