Нали се развихрят, приятели, едни такива пролетни дни, дето в снежно-вирусна комбинация британски стил , трябва да си стоим в къщи, та да ви разкажа малко факти за Дора Габе. Тя също живя до 97 години / Багряна до 98 /и страстно обикаляше училищата да разказва на децата. Не за вълшебните си детски приказки. Не за Пейо Яворов или напрегнатото отношение с Багряна под привидно благи думи, а за Добруджа. Не помня Багряна да е била в толкова тесен контакт с ученици като Дора Габе.
Аз завърших гимназия 1976 година, а още от преди това е имало няколко срещи с нея, вече възрастна, когато бях и по- малка. Тази Добруджа не й излизаше от устата. Тогава слушахме като деца на мероприятие, на препоръчителна беседа един вид, но с годините осъзнах как тази силна нейна любов към окрадената Добруджа и тегобите на българите там я е отвело до един чешки дипломат. Плакала Дора Габе и разказвала. А чехите много са ни помогнали след Освобождението от турско робство. С негово застъпничество в Европа Добруджа се връща, южната. Чак през 1940 година.
Дотогава Дора Габе пише критична статия, че българите в освободена България са забравили своите сънародници от Добруджа и мълчат. Смела жена, социална.
Аз винаги ще наричам българските земи окрадени от сърби, гърци и македонци, а не отнети .
И като върнали краденото, отишла Дора Габе в родното си село. Родната й къща я нямало отдавна, обаче тя знаела мястото, паднала на колене и дълго гледала Добруджа и мълчала. Била с някакъв човек, който я придружавал да не е сама.
Днес е достоен почетен гражданин на град Толбухин. След 1989 година чух обидно наименование по неин адрес -
Дора Бабе. Срамота за тази родолюбка.
Тя не само отвоюва Добруджа, но и завеща апартамента си в идеалния център на София на Сдружението на българските писатели , а доколкото знам и втори апартамент. Официално и нотариално.
Елисавета Багряна, освен че й краде мъжете, щото много ги обича, не знам нито да е направила нещо за България, нито да е завещала имущество. Оригинална и напредничава поетеса е несъмнено, но го няма това огромно родолюбие, доказано на дело, както при Дора Габе.

Чест ти прави, че ги изнасяш, Роси! Чест прави и на Дора Габе, че не е била материалистка, а родолюбка с принос за нацията. А това, че се е разделила доброволно със собствеността си и е завещала апартамента си в центъра на София е нещо, което малцина биха сторили.

Честито Благовещение от мен!

Моята тъща почина на 98. Всеки ден се молеше пред иконата. Правеше добрини на всички. Беше невероятно почтен човек. Дори и само с личния си пример такива хора ни учат на морал.