През 1970 година присъствах случайно на лекция на Йордан Ватев по реторика - и в душата ми остана впечатлението за младия нисичък човек с очила, който има дар слово и изключително богата индивидуално изработена духовна култура. И пак случайно, от началото на 1996 година досега, с него работим постоянно в Поетическата работилница "Света София, Вяра, Надежда и Любов" и в литературния салон към издателство ХРИКЕР. Преведох доста негови сонети на френски и усетих, че всяка дума носи огромен смислов заряд, бидейки точно намясто в редицата от думи. Неволно образът на броеницата ме накара да осъзная, че всичко е наредено по най-естествен начин в живия живот. И че хората - като думите - са носители на Словото Божие, всеки в своя отрязък от време в пространство сред безпределния Безкрай. Разбрах, че човек съществува не само ин-диви-дуално (като божествена същност, проявявайки се двойствено), а е частица от цял ред, зрънце от броеница в еволюционния поток на човечеството. С енергийно-вибрационната си същност, наречена аура, човекът в своя живот - най-истинското училище - гради, чрез своите мисли и дела, своята малка вселена, зрънце от огромната Вселена. Разбрах, че работата в Духа е най-важното за мислещия и алтруистично настроения човек. И че при добре свършената работа в Духа после идват промените и на материално-веществено равнище. Явленията будителство и читалище са реално проявление, през вековете, на индивидуалния стремеж на българина към просвета, която го озарява със Светлината на Истината. Колко светли броеничени зърна трептят в нашето съществуване като народ! Може имена и човешки творения да тънат в забвение, но нетленните вибрации осеняват всяко следващо поколение да поеме своя дял от Вселенския градеж чрез индивидуалния живот. Благодаря на Йордан за вдъхновените творби, за несекващата му воля да бъде сред хората и да говори пред най-различна аудитория за най-важните неща от живота - как човек да бъде верен на самия себе си, как да върши своя дял работа в изпълнение на Божия Промисъл, как всички можем да спасяваме живота във Вселената. Благодаря на Йордан за обичта му към Микеланджело, Бетховен, Шекспир, Гьоте, Рембрандт, Рафаело, Петър Дънов, за желанието му да приобщава все нови и нови приятели към магията на Сътворяването. Благодаря му за издръжливостта, за постоянната му вярност към Истината и за вече толкова много събудени надежди.

Невяна Константинова Керемедчиева