Margarita Petkova
20 ч ·

ЗОНАТА*
"И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи."
Добромир Тонев


По средата на пътя, на стария път за Пловдив,
по средата на този следобед, посред нищо и нещо.
Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,
посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.
Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,
между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.
Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,
точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.
Над глвата ти на коленете ми и над нещата,
над света, губещ своите очертания.
Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,
под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –
очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,
разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,
без думи изрекохме всичко, което таим препазливо
и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.
„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,
„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…
Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.


© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи цитирай  

Margarita Petkova
20 ч ·

ЗОНАТА*
"И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи."
Добромир Тонев

По средата на пътя, на стария път за Пловдив,
по средата на този следобед, посред нищо и нещо.
Посред спомена от нощес и предчувствието за довечера,
посред себе си такива, каквито сме точно в този момент, не преди и след него.
Между ръката ти на волана и другата ти ръка в моята,
между карай по-бавно и искам по-бързо да те целуна.
Точно с Besame Mucho, зазвучала случайно по радиото,
точно с вкопчването на пръстите ни като в спазъм от токов удар.
Над глвата ти на коленете ми и над нещата,
над света, губещ своите очертания.
Под небето надвесено и втренчено в нас укоризнено,
под люлеещите се парашутчета на глухарчетата –
очаровани, необмислени, неразбиращи, яростни,
разнебитени, отмалели, притихнали и ненадмогнати,
без думи изрекохме всичко, което таим препазливо
и слънцето легна само́ като златно кълбо върху дланите ни.
„Щастие даром за всички…“ – прошепна ти дрезгаво,
„… и нека никой не е пренебрегнат“ – въздъхнах…
Зад канавката Зоната си отдъхна и върна нещата на мястото им.


© Margarita Petkova
#БелитеМиНощи

Руснаците в такива случаи казват - "надумано".

Очевидно жената е чела "Пикник край пътя" на братя Стругацки, или пък е гледала филма на Тарковски "Сталкер". Там все за Зоната става въпрос...

сама го признава, но ти нали си ми много умен - и без да го споменавам, улучи.

аз се чудя на тази жена, тя ми прилича на Станков в женски образ - онзи все за улични женски тротинетки пише, тази все за мъжки. Всеки път - подобие и плагиатене отнякъде. Как не им омръзна и на двамата.

духовното си ниво. Низшите духове, т.нар. прети /или претаи/ пишат за преживяванията си на ниво - най-долния тан-тиен.

Да го кажем по- разбираемо за простичките: " Дай му цица и дупе, да напише стихове!"

не знам дали помниш, имаше една " голяма дама на еротичната поезия" Илинда Маркова. Имаше добро семейство, двама сина, но се впусна в мръсната еротика и не се спря. Книга след книга.Всички загинаха до един, след семейното заминаване в Австралия. Илинда остана сам сама, да си пише еротичните глупости.
Петкова вечнолюбовната и многомъжовата поетеса загуби вече дъщеря си, едно хубаво момиче, което си отиде от рак. Две деца остави.
А има още двама сина.
Колкото и да ми е антипатична Петковата, не й желая съдбата на поетеса - еротеса Маркова.
Казано с други думи, не са Богоугодни тези неща.