Командос… 

В командос ме превърнаха отвъд,
научиха ме лоши да убивам,
от нежен ангел, Божи глас,
аз свикнах със тълпата да се сливам. 

Ала запазих свойта доброта,
в реалното за нея все загивах,
тренирах вечно свойте сетива,
във звездното неистово пулсирах. 

Претеглях спомени и правила
превръщах черното във бяло и обратно,
назъбена бе моята дъга,
под нея преминавах многократно. 

Не се сравнявах с никой и горях,
укрепна бавно моята десница,
аз вдъхновение за всички бях -
пречупена от миналото жрица. 

Една любов пресрещна моя свят,
изпълнена със тайни и копнежи,
тя пренаписа моя необят
и подреди вълшебните стремежи. 

Тъй днес съм с Него, ала без крила
и следваме Наземната повеля,
ще пренапишем нашата съдба
спасение за всички ще намеря. 

От Извора отново любовта
ще блика по вселенските посоки,
ще бъде опростен дори врага,
предсказаха очите ми дълбоки. 

14.06.2021г.
Елица

Всички минаваме по пътя, за да се научим дали, кога и кои битки си струва да водим. Поздрави, командоске!

Абсолютно си е така, Вики!
Благодаря ти!:)
Аз много стръмно изгорях преди 14 години, докато се ориентирам кое какво е....
Паднах на дъното на кладенеца и смятах, че ще си остана удавена....
Последва втори тежък удар преди 13 години....
После се блъснах в една виртуална стена преди 10 години....
После без малко да скоча от скалата в дълбокото (без да го целя) преди 7 години,
но добър приятел ме тръшна подобаващо на един камък
и ме запази за реалността....
После си дадох време да наваксам изгубеното и да стигна
до философското прозрение, че дадено нещо щом не е станало,
значи не е било моето и не е било за висшето ми добро и благо(!)
И сега съм се пуснала по течението на реката и тя ме носи....
Така дишам по-леко в дните...
Вярвам, че съм си научила уроците и повторение на онези,
останали зад рамото ми тежки удари няма да има.
Има други рани, които нося ежедневно и които ми изглеждат нелечими,
но .... знае ли човек, може Бог да ме изненада в един момент.... и да ме опровергае....
Топличка прегръдка, Вики!:)

Eли