Повод за продължение са лъжите Людмилини, че книгата й вървяла най- добре в Сиела със снимчица на книжарницата на бул. " Витошка" - София.
Разбира се, аз лъжите ги ловя по телепатия и си правя гаргара да видя дали друг е купил книгата.
НИКОЙ!
Две бройки бяха на витрината, три вътре на рафта, едната купих аз не заради ментесата  Люси, а заради местата из майка България. Другите книги си стоят. Непреместени даже.
Гледам - момичето, дето ме обслужи навън седнало на една пейка, те си притичват редовно навън- коя пуши, коя си приказва с другарче и като света вода ненапита питам друго момиче - бре вярно ли е, че тази книга много вървяла, по сведение на авторката.
- Не, за съжаление, - любезно  ми отговори тя и аз обещах да я купя тези дни.
Послъгах малко, ама девойката ще разбере от колежката, че една бройка е купена.

Време е пак Люси Филипова да си заплюе някой туристически американски сайт и да ни поизлъже, както обикновено, че е получила приз от.....някъде си.

Голяма смешка е тази Люси и малко тарикатка! 

Докъде може да се стигне от тщеславие.

тя е уникат в отрицателния смисъл на думата. Заряза мъжа си, който я спаси от мизерията, в която бе изпаднала след 1989 година. Той е изпълнителният директор на ТЕХНОПОЛИС, много свястно момче.
Тя е мързелива, беше й осигурил прислуга, хубава къща, ама руска ....мирно не стои.
И като литна по мъже, много време беше обект на медиите.
Естествено е разведена накрая, макар че
мъжът й доста я изтърпя. Пълна безсрамница, отврат.

Сега, тя познава много хора и аз познавам много хора.
Книгите не са нейни, на едно мнение сме.
Комбинаторката организира групи от хора, пишат и после им плаща. Не подбира средства.
Заучава едни думи и ги повтаря къде я поканят по кабеларките.
Супер нахална е.
Това къщи разваля и черги пали.
За разлика от Здравка Евтимова, която не е случила на мъж и сама си осигурява курортите чрез книгите, които също не са нейно дело.
И двете са доволно елементарни, това им е общото.