Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2021 20:36 - По Пътя - Живот...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1163 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Винаги съм знаела, че някои са в началото, други - някъде в средата, трети - в края на Пътя... От дете си го знам това. И се чудех все защо сме всички на едно място, заедно... Сигурно има защо. Със сигурност има смисъл. Господ знае Защо...

В началото е едно. Невинност, която бързо може да се изгуби... Следва какво ли не. Изключително много преживявания, които карат човек да чувства и мисли едно или друго. А понякога много неща едновременно... Като ги преживееш, тоест който ги е преживял - вече отвътре знае много, опознал е света и себе си до голяма степен. Дори нещо Отвъд... Например - имам дом сега, но виждам навън, по улиците на града, бездомни хора. И зная какво е... Имам дете, живо и здраво, Слава Богу. Но зная и какво е загуба да кърви в сърцето ти... Нямане. Зная как боли... Зная колко изгубен може да бъде човек. Сякаш безкрайно... И човек влиза в нова, неподозирана Роля утре... Затова трябва да бъдем Добри, с всички, винаги! Колкото, когато, както можем...

В средата на Пътя е може би най-лесно да се изгубиш. Много посоки, много разклонения... Хаотичност понякога. Не е като в началото и в края, когато нещата са по-прости. В началото е незнанието, блажено или не. После - Целият Живот нататък... Целият Божи промисъл, в който искам да вярвам винаги. Не мога без тази вяра... нито крачка напред...

Аз зная много неща, отвътре ги зная, като чувства, мисли и състояния ги познавам. Но не съм много силна духом, все още не. Мога да изоставя все още, за съжаление, някоя важна, много важна идея или работа, или дори вяра (в някого, в нещо, дори в себе си), заради нещо дребно, заради моментна болка, заради изгубване и отклоняване... Мъчно ми е за това, не искам да бъде така... повече. Познах крайната емоционалност и нейните бездни, от двете страни на Пътя, и сега искам да заложа на Разума, защото знам, вече знам, че няма друг избор и път напред, от един момент нататък... Волево трябва да се върви, да се избира, в полза на най-доброто за Всички. Колкото и да е трудно това понякога... Друг път е лесно. След мекотата и дисциплина е нужна... Или след дисциплината - мекота... Зависи откъде и как е започнала душата своето развитие... Толкова различни са световете на музикантите и на спортистите или войниците, например. Досега познавах само този на музикантите, на поетите... На мекотата. Чуждо ми бе другото. Но вече започвам да разбирам... След една роля идва ред на следващата. За развитие на нови качества, непознати, останали в зародиш скрити вътре в сърцето, в душата, неподозирани дори...

Силата на духа вече тропа на вратата на душата ми. Още нямам готовност да отворя... Но скоро ще събера достатъчно смелост навярно и ще отворя. За Новия живот... С всички предишни събрани съкровища и развити умения. Умението да се вживявам. Да съпреживявам... До болка, отричаща Живота понякога дори...

...

Аз съм може би в средата на Пътя...

А в Края... Няма да бъдем немощни възрастни, а силни духом души... Научили каквото трябва да се научи в Живота. Развили много различни качества в себе си...

А после... Само Господ знае...

Легналата осмица е символ на Безкрайността.

Както и змията, захапала опашката си...

Но човешката душа не е осмица, не е и змия...

Бог знае... Но все нещо ще има Нататък.

Вярвам в Пътя. Винаги съм искала да Вярвам.

Макар че никога не ме е напускала носталгията по Дома... По спокойствието и уюта... Но Пътят е важен, така е решил Господ, и е създал Света...

image

31.08.2021



Тагове:   Бог,   път,   душа,   живот,


Гласувай:
8



1. zapetaika - :)
02.09.2021 22:45
"Познах крайната емоционалност и нейните бездни, от двете страни на Пътя, и сега искам да заложа на Разума, защото знам, вече знам, че няма друг избор и път напред, от един момент нататък... "
Привет!
Откровено сте описала себе си, за което наистина много Ви благодаря! Много страдания сте имала, но нали знаете - те са за обичаните от Бог. Болките, особено предизвикани от любов, са ясен знак, че Господ е тук и лекува. Така мисля :)
цитирай
2. candysays - Сърдечно благодаря
03.09.2021 09:27
за коментара! Стопли ме някак... Прекрасен петък!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280753
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...