Чета в нета, ама чета до писване, за или против патентния данък.
Та се поотнесох малко да ви разкажа как е в Норвегия и Швеция, уредени държави с чисто платени данъци. Там имаш право да трупаш капитал до определен лимит. Над него - всичко отива в полза на държавата. Под него - плащаш поносими данъци, а ако спонсорираш хора на изкуството, плащаш една трета от тези данъци.
Както казват приятели оттам - всичко е заложено в Закона. Но не в българския.

"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Друг пример. Отива наш близък, вече покойник, Бог да го прости, при децата в Ню Йорк, купили си апартамент там в краен квартал, ама хубав. Да прави подобрения. Баня, биде, вана двойна с разни екстри. Много английски не знае, ама инч- минч, плочки сиво, плочки на цветя, купува човека. Зетят плаща, тъстът прави всичко.
На третия месец от престоя идват да му предлагат, ако желае да остане за шест месеца пробно в някаква фабрика, щото много го бивало и бил супер сръчен. От влизането в САЩ - всичко се знае.

Къде отива, при кого, с каква цел. Той бил много изумен, но отказал. закъде без жената.

А БЕ ХОРАТА СА ОТ ДРУГИ СВЕТОВЕ НА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ПРЕД НАС, НИЕ УМУВАМЕ ПАТЕНТНИЯ ДАНЪК В ПРОЦЕНТИ - КОЛКО ЗА БОГАТИЯ, КОЛКО ЗА СКРОМНИЯ В ПРИХОДИТЕ. ПРЕДИ БЕШЕ ТОРМОЗ С ЕРГЕНСКИЯ ДАНЪК, СЕГА ДОЙДЕ РЕД НА ПАТЕНТНИЯ.

отиват данъците ни.