Не се съмнявам дълго във това
какво да правя - просто ми се дава,
било във действия или в слова
и често ми споделят, че съм права.

Но аз приемам, че е Божи дар,
къде да гледам, накъде да тръгвам,
да ми просветва верен светофар
и да ме води вятъра попътен.

Неслучилото се е за късмет,
за неосъществено аз не жаля,
в умението да вървя напред
с добрите хора Бог ми дава вяра.

Съветите от моите предци
ги помня като еталон в живота,
наследница на хора - мъдреци
и досега си имам своя квота.

И не подреждам думи ей така,
те носят своя смисъл и идея.
Протегнатата Божия ръка
ми дава благодат как да живея.


27 декември 2021г., София
Росица КОПУКОВА

единствено вярната директриса, навлизаме в света на закономерните чудеса. Мъдра си, Роси и мъдростта ти е облечена във впечатляваща поезия!