СИНЪТ МУ БЕШЕ МНОГО БОЛЕН, ДАЛИ Е ЖИВ - ТАЙНА!
БОГ НАКАЗВА БОКЛУЦИТЕ!

Паруш Парушев

СПОМЕН ЗА ЛЯТО


Прибираме се в есента като във дом.
Да избършем праха,
да полеем цветята,
да се облегнем удобно на канапето и да въздъхнем:
Беше лятната лудост – слава богу, отмина.
Беше синьо и светло,
беше парещо, алено, безразсъдно.
Като в слънчев въртоп се пилееха нашите мисли, смехът ни.
Как сме можели да се смеем – невероятно!
Как очите ни диреха все хоризонта,
платното, опънато дръзко.
Как бучеше нестройният хор на вълните, как ни помами.
Беше обич и лудост наистина –
поглед, пронизващ внезапно,
звезден шепот и повик на фар,
трепет и болка.
Там сега само есенен вятър се скита,
над очите прихлупил забравена шапка на плажа.
Нагазва водата унесен и отскача със писък, зъбите му тракат.
Нещо живо може би в нас ще остане да свети
като пламък последен в камина –
докато мрачни облаци ни прихлупват,
докато плискат дъждовете студени,
докато стане трезво и бяло накрая.

ПУСКАШЕ САМО ПСЕВДОПОЕТИ - ВРЪЗКАРИ КАТО ОТГОВАРЯЩ ЗА ПОЕЗИЯТА ВЪВ ВЕСТНИКА.
КОЙ ДА ЗНАЕ ТОГАВА, ЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА ИМАШ БЛАНКА С ПРЕПОРЪКА ОТ ЧЕРВЕН ДРУГАР?!

само по себе си, не е опасно.
То става опасно, когато го издинат в култ...

Поздравления!

Работеше и за в.Народна младеж. Конкретното му стихотворение е пълна тъпня.
Но явно това са му възможностите, Роси.

по вестници, списания и издателства.