Част 1 и Част  2

Когато се запознахме с д.ф.н. Йордан Ватев, той блестеше с ораторския си талант в салона на читалище "Веселин Андреев", където изнасяше безплатни беседи по разнородни теми от изкуството, културата, философията и винаги беше препълнено с хора. Блестяща книжовна реч, никакви диалекти,много и разностранни познания в различни сфери на живота, никакви листчета за четене и поглеждане, доста различна ситуация от някои сегашни пародии на водене на литературни партита или, представете си, обучители как да се водят. /?!/
После ми разказа, че до 30-годишна възраст той е заеквал от стрес в детските години,завършил е философия в Софийски университет " Свети Климент Охридски" само писмено и отведнъж след тази гранична възраст заекването изчезва и той започва да говори нормално. Божие знамение! Тогава и аз не владеех компютъра, камо ли Ватев и двамата бяхме на едно мнение, че от книгата по-ценно няма.
Аз и досега не съм почитател на електронните книги,макар че е удобство.
За дарбата му да общува с леля Ванга посмъртно, както и за изключително точните му графологични умения, по които разпознаваше характери, разбрах в течение на приятелството ни. Неслучайно той има една книга: "Почеркът говори", актуална завинаги.
Отначало редовните ни срещи бяха в кафето на Народната библиотека, която го знаеше цялата. На голяма продълговата маса не сядаше никой и се шегувахме, че това е офисът на Ватев. Невероятното му чувство за хумор събираше и край тази голяма маса винаги много хора. Всеки идваше, когато прецени и когато има време, но празно не оставаше. Ватев четеше рано сутрин до 11ч. и после ставаше джамбурето. От бара на кафенето ни знаеха и бяхме много благосклонно посрещани гости.
Като позакъса с краката, срещите се пренесоха в апартамента му в жк "Младост1" и точно там бяха моите изумления за графологическите и контактьорски дарби на Ватев, освен гениалните стихотворения и сонети.
Той пишеше на лист какво представлява човека, за когото питаш и отначало ме смая в библиотеката, но много скоро се пренесохме в гарсониерата. Стига да му дадеш почерк или подпис на този човек.
Но за човек, роден на 7 март 1933 година, астрално и реално да бъде медиум или да има връзка с Космоса, си е нещо нормално.
Нека добавя,че Данчо Ватев е живеел в една бедняшка къщичка на ул. "Одрин", докато негов приятел, с когото той ме запозна, служител в община "Младост" се застъпва много за него и му дават тази обширна и удобна гарсониера, в която живя до смъртта си през 2004 година. Той я закупува, благодарение на добрите пари, които е изкарвал като заплата и като хонорари в различни български университети, където е преподавал, освен в София.
Тогава с такива пари можеше да си купиш жилище и без кредити.
Бил е преподавател във Велико Търново, Пловдив, Шумен.
Огромната стая-хол беше препълнена с книги. Данчо имаше и голяма кухня,баня, тоалетна. Имал е и жена, която е починала, после го е гледала братовчедка, тя също е починала, после го догледа съседка, на нейното семейство той прехвърли апартамента срещу гледане и издръжка и добре направи, защото Данчо бе ударен с малка пенсия, при все званието си и голямата си работоспособност, каквато участ споходи преобладаващата част от българските пенсионери.
Винаги беше чисто. Беше и скромно, но прилично обзаведено с две библиотеки и многото книги стояха и отвън, в куфари. Под леглата.
Все го подпомагаха приятели, в това число и аз, просто нямаше как.

Част 2

/ следва/

Росица КОПУКОВА

Йордан Ватев - един безспорно колосален интелектуалец. Интересно е съвпадението, че един от най-големите оратори на древността - Демостен, първоначално също е заеквал, но после намерил начин да елиминира заекването си.

ЙОРДАН ВАТЕВ - МНОГОСТРАННИЯТ
Част 2
Отивайки на гости при Данчо Ватев в "Младост 1", му носех биричка или винце "Мерло",друго докторът му беше забранил да пие.
Посрещаше ме голяма маса, пишеща машина, на която Данчо редовно твореше.
Имаше бастунче и често излизаше наблизо с други приятели, и с мен е отивал до една сладкарница, но повече си говорехме в дома му.
Черпехме се благовито с биричка или "Мерло", като аз си добавях и мезенце от редовно заредената кухня от съседката Веселина. Данчо не ядеше много и не мезеше, но аз, признавам си, й опитвах вкусните гозби.
Веднъж самата тя дойде, невисока, мила жена, да се запознае с мен лично,че все хубави неща й разказвал Данчо, а тя много го ценеше като ерудит.Донесе и салатка, после ни остави, като си поприказвахме за половин час.
Както се досещате, то не може само за мене да се пита, Росица Добротворката ще пита първо за близки приятели, че големи грижи имаха.
Ванга Данчо привикваше в четвъртък или в събота,като на един голям кръг от картон бяха изписани грижливо и на известно разстояние буквите на българската азбука и той действаше с една голяма игла на дълъг конец, която се въртеше от духа на Ванга и изписваше изреченията.
Имаш ли нужда обаче да научиш характера на някого, носиш и оставяш написано или подписано от него и получаваш текста на машина даром. Е, не съвсем де, нали имаше биричка или "Мерло".
Никога не ми бе отказвал рецензии за мои и приятелски стихове и книги, за които после отказаха да спонсорират неговите посмъртно в една португалско - българска антология и моя книжка за него, но няма да се връщам назад към неблагодарниците.
Отделно си говорехме и по други книжовни въпроси, защото един свръх ум и дарба, които са от Бога, а не от други хора подпомогнати, винаги ярко проличават. Те носят и много познания.
Да ви призная, доста време съм била и сред други български гении и мога определено да отлича фалшивия поет или писател,чието дарование не е негово.
Йордан Ватев си беше самороден талант.
Два пъти е ходил при Ванга, разказваше ми той и тя все му казвала: "Колко си грозен на лице, толкова си гениален. Пиши, защото ти си дошъл тук с мисия". И го приемаше със смях.
За "грозен" не бях съгласна. Нисичък, приятен,много чаровен човек беше Ватев, но той си избираше приятелите, насила не ставаше.
" В мое лице, казваше ми няколко пъти той,винаги ще имаш един добър приятел. И от небето ще ти помагам един ден".
Вярвам, че го прави.
Но да преминем към някои наистина интересни пророчества от духа на леля Ванга, която знаем, че почина на 11 август 1996 година.
/ следва /
Росица КОПУКОВА

ПУСНАХ И ЧАСТ 2 ДОЛУ, ДА СЕ ЧЕТЕ ПО-ЛЕСНО.

Да си призная и аз съм участвал в спиритически сеанси. От някои от тях съм бил направо изумен. Това са много мистични преживявания. Затова не съм споделял подробности с никого. За мен появата на духовете е нещо доказано. Не подлежи на никакво съмнение. Но ти трябва да се гордееш с доблестните си постъпки спрямо Ватев - приживе и след смъртта му. Бог да го прости!

Не бях чувала за Йордан Ватев, но сега научих доста неща за него.
Благодаря ти.
Светла му памет!

ние нали сме си с единия крак в Космоса - рибички и водолеи, не се изненадвам и за твоите участия.