/ Разказ по действителен случай/


Диамантената шопкиня Анжелина Димова бе станала дясна ръка на Председател на писателски съюз Бойчо Ангелушев, само и само да я признаят за поетка. Тотално слаба откъм поетичен талант, тя вършеше всичко, за да оправдае намърдването си с връзки в съюза и големия мерак да блесне с нещо, щото не работеше нищо.
Анжелина Димова живееше от наеми, пописваше по някоя книжка и се буташе в организации с намаление, за да обикаля света, което беше нейна слабост.
Летеше като финикиец и Ангелушев, панагюреца по рождение и софиянец по прихождение, беше много доволен от нея.
Случи се така, че Бойчо Ангелушев разбра за мое голямо дарение в софийско читалище. Хем за читалището, хем за Червения кръст към него. Бях организирала и приятелки, та спасихме и един беден човечец от пълна мизерия, освен облекло, ново, му осигурихме радио на старо и телевизорче, ама работеха на екс.

И на Бойча, майстор в просбите за спонсорство, му се прииска ей такава дама да влезе в съюза.
Кадърен-некадърен, даваш ли пари, не само влизаш, ами си и на перманентна почит.
Хубаво, но не от ден-два се знаеше, че аз нямах желание за повече писателски съюзи, след като бях в управлението на два и се нагледах на какво ли не. Обаче Ангелушев се навил да ме приобщава и възложил мисията на Димова.

Жената приела и се юрна да се сприятеляваме. В началото не ги знаех тези задкулисни игри, но винаги се намират по някои добри приятели да ми разкажат същността на сказката.
Ха - нагоре- ха надолу, ха по черпня, па по врътня, ама аз не искам и не искам.
Доста усилия положи диамантената шопкиня, в чужбина ме изнесе като автор, т.е. уреди подходящия човек, подаръче ми донесе от чужбина, черпи ме и не позволи аз да си плащам. Поръчка изпълнява, не е шега работа.

Безплодните напъни на Анжелина, както и моите остри наблюдения на някои случки из тези среди, където всичко е отдавна нагласено и мирише на лош пиар, изглежда я доведоха до криза.
Много още мога да разкажа какво се случва, но няма смисъл. Винаги съм се държала на дистанция от мърсотията и, дори и да вляза някъде, напускам. Почтеността и свободолюбието ми не позволяват да се примиря.
А доколко имам дарба го доказват над 50 международни награди от различни страни по света и десетки български, самостоятелни и коректни. Най - малко имам нужда вече да се вържа за писателски съюз и да му ставам спонсор.
  Достоевски е написал сума ти романи, точно защото не е искал никога да става член на писателски съюз в Русия.

Развръзката на тази съвременна история е следната: аз станах " патка", " гъска", "комплексарка" / защо ли?/ от " гениалката сред поетките" Анжелина Димова.
Не мислете в никакъв случай, че с такива красноречиви литературни епитети диамантената шопкиня удостоява само мен.
Нищо подобно. Който не й е удобен, тутакси попада на острието на отвързания й език
и доказва недвусмислено какво представлява самата тя.

Само едно ми е чудно, дали в превод на английски, а тя владее добре езика, така представя България и по света?!


17 юни 2022г., София
Росица  КОПУКОВА

Големите дарования не се нуждаят от писателски съюзи. Последните са сборища на бездарниците. А въпросната дама сигурно си е постлала на не едно място каквото заслужава.