Много мил човечец. Какъв партиец, какъв революционер? Спящият принц в ЦК на БКП, отговарящ за литературата.
Духне ли какъвто и да е ветрец, Гольо е Больо - все е болен, все е в отпуск.
Така и когато Георги Константинов се криеше като кабинетен плъх, а подопечните му в сп. "Пламък" си идваха кога си искат и не четяха нищо новопостъпило в редакцията.
Бях направила оплакване точно в ЦК-то, Гольо боледува, та добре че една читава жена взе нещата присърце и възпламени пламък в списанието.
Гога Константинов тогаз излезе да го видя, Иван Теофилов насмалко да ми налети на бой, едвам го удържаха, те сега разбрали какво става в редакцията на "Ангел Кънчев" 5.
Добре че скоро се измете тази измет след 1989 година, но и сега вири нос-албатрос!

Голям страх имаше Голев да не го шитнат от благия пост, та да си пише писарушките.
Иначе е талантлив, но безхарактерен и страхлив!
Пульо мамин, завършил право, ма и той не знай защо?!
Гътна се в днешнен ден  през 2011 година.

Днес, милият, прави младежките 67 години и наш президент Румен Радев му е честитил празника, нещо, което той не пропуска за червените чушлета! Писмено!

Но имаше и Голев син - Иван Голев. Четях му "стиховете" и се заливах от смях. Препоръчвам го за по-меланхолични хора.

И у ЦК- то беше. Той е на годините на майка ми, ама хич не си приличат. Тя беше родена на 3 август 1922г.
Той бегаше яко. За синът му - не помня. Освен ако ги бъркам по служба, щото не съм им видяла очите.