Постинг
07.05.2023 18:41 -
РАЗМИНАВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕ
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1780 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2023 18:44
Прочетен: 1780 Коментари: 5 Гласове:
5
Последна промяна: 07.05.2023 18:44
/ разказ по действителен случай, с разрешение от приятелка. Имена и някои детайли са променени /
- Да не дава Бог на никоя жена, която цени себе си, да срещне мъж под нивото й.
Така деликатно започна Мария, дошла не от добро в София от малък град в Северна България. На младини хубавица, талантлива, учителка, тя избира да се омъжи за красавеца Иван, въпреки че я искали доста заможни мъже. Решението дошло, че били сходни по бедност, да не й рекат нещо обидно в нечий богатски дом.
Добре ама талант скрит не стои, напира да извира. Великолепна поезия, майсторски рисунки, а Иван все се опитва да я подценява и унижава.
На едно поетично четене с томболи дори отказва да я закара с колата до съседния град, та Мария на инат отива пеша. Кога гледа- и нейният там, скрит в тълпата.
Минава четенето много хубаво, теглят награди и тя получава любовен изказ от непознат. И понеже, милата, страшно й харесва написаното, на другия ден сътворява вълшебно стихотворение. Прочете ми го на ухо, но аз ще го замълча.
И да вземе да каже на Иван след работа:
- Мили, чуй какво написах по томболата. И като го чува, скандалът можел да се чуе чак до София.
Много още разминавания имало с Иван , тъжни моменти, докато се стигне до развода, измамата с половината апартамент, в който имала и тя равно участие с пари, изкарани с труд в чужбина и установяването в столицата. Много обиди, пиянски изцепки преглътнала, само бой не е яла.
Смела жена, обръща живота на 180 градуса и започва отначало.
Сега й чета и поезията, и белетристиката. Това ми спомни моите млади години, когато уж издигнати кандидати за женитба искаха да не бъда писател, журналист, да си стоя в къщи и да гледам дечица. И толкоз.
Е, как толкоз? Аз имах мечти, цели и си ги гонех неотстъпно.
Мъжете обаче не приемаха и слагахме точка навреме. Те си имат бариера, свои си ревности и голямо желание да не подкрепят жената.
Добре, че моят широко скроен баща казваше:
- Всичко съм те осигурил, живей си живота.
Но от мен си остана един социално мислещ и действащ човек.
Затова толкова разбирам Мария.
7 май 2023 г., София, която ни запозна
Росица КОПУКОВА
- Да не дава Бог на никоя жена, която цени себе си, да срещне мъж под нивото й.
Така деликатно започна Мария, дошла не от добро в София от малък град в Северна България. На младини хубавица, талантлива, учителка, тя избира да се омъжи за красавеца Иван, въпреки че я искали доста заможни мъже. Решението дошло, че били сходни по бедност, да не й рекат нещо обидно в нечий богатски дом.
Добре ама талант скрит не стои, напира да извира. Великолепна поезия, майсторски рисунки, а Иван все се опитва да я подценява и унижава.
На едно поетично четене с томболи дори отказва да я закара с колата до съседния град, та Мария на инат отива пеша. Кога гледа- и нейният там, скрит в тълпата.
Минава четенето много хубаво, теглят награди и тя получава любовен изказ от непознат. И понеже, милата, страшно й харесва написаното, на другия ден сътворява вълшебно стихотворение. Прочете ми го на ухо, но аз ще го замълча.
И да вземе да каже на Иван след работа:
- Мили, чуй какво написах по томболата. И като го чува, скандалът можел да се чуе чак до София.
Много още разминавания имало с Иван , тъжни моменти, докато се стигне до развода, измамата с половината апартамент, в който имала и тя равно участие с пари, изкарани с труд в чужбина и установяването в столицата. Много обиди, пиянски изцепки преглътнала, само бой не е яла.
Смела жена, обръща живота на 180 градуса и започва отначало.
Сега й чета и поезията, и белетристиката. Това ми спомни моите млади години, когато уж издигнати кандидати за женитба искаха да не бъда писател, журналист, да си стоя в къщи и да гледам дечица. И толкоз.
Е, как толкоз? Аз имах мечти, цели и си ги гонех неотстъпно.
Мъжете обаче не приемаха и слагахме точка навреме. Те си имат бариера, свои си ревности и голямо желание да не подкрепят жената.
Добре, че моят широко скроен баща казваше:
- Всичко съм те осигурил, живей си живота.
Но от мен си остана един социално мислещ и действащ човек.
Затова толкова разбирам Мария.
7 май 2023 г., София, която ни запозна
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
missana -
При браковете обикновено е така - единият в някаква степен се принася в жертва на другия.
07.05.2023 18:53
07.05.2023 18:53
Бих казал, че това е духовно по-извисеният. Много рядко се случва и двамата партньори да са успешни вън от семейството и да хармонират в него. Но не всеки съпруг е способен да понесе женския успех. Конкретният реалистичен разказ свидетелства за това. Много точно отбелязваш, Роси, откъде започва разделянето на пътищата. Поздравление!
цитирай
2.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене. Моята героиня е имала и други успехи, респ. обиди, но аз избрах само един от многото.
07.05.2023 19:01
07.05.2023 19:01
missana написа:
Бих казал, че това е духовно по-извисеният. Много рядко се случва и двамата партньори да са успешни вън от семейството и да хармонират в него. Но не всеки съпруг е способен да понесе женския успех. Конкретният реалистичен разказ свидетелства за това. Много точно отбелязваш, Роси, откъде започва разделянето на пътищата. Поздравление!
Е, така е в буржоазното общество, в което имотните отношения определят чувствата.
цитирай
4.
rosiela -
Разсмя ме. Жената е по-голяма от мене. По соца е било, ама и тогава имаше богаташи,знаеш.
08.05.2023 14:57
08.05.2023 14:57
kvg55 написа:
Е, така е в буржоазното общество, в което имотните отношения определят чувствата.
За съжаление в света е пълно с, подценявани Марии!
И аз познавам една такава Мария, известен писател и поет в момента. Мъжът `и всъщност бе по-интелигентен от нея учен, но не я разбираше.
цитирайИ аз познавам една такава Мария, известен писател и поет в момента. Мъжът `и всъщност бе по-интелигентен от нея учен, но не я разбираше.
или завиждаше.
цитирайТърсене