Отивам, приятели, вчера привечер да занеса една книга у съседка, че си я е поръчала и тя ме покани да вляза, да си поприказваме. По случайност беше сама, синът и съпругът не се прибрали.
Пихме чайче,сладки като порядъчни дами, пуска тя телевизора с огромния екран да гледаме нещо. Аз забелязвам една височка и тясна кутия до телевизора, свързана с него и, нали не съм си много технична, питам какво е.
- Остави се, Роси, моите недоразвити мъже гледат редовно компютърни игри. Може ли да си останеш в детството и цял живот да гледаш тези глупости, ми кажи?
- Добре, пусни ми една.
- Те са най-различни, сега ще ти пусна една да видиш какъв им е смисълът на живота. В тази кутия са записани игрите.
Пуска тя една игра от едно друго апаратче / у тях имало пет такива ценни апаратчета /, с прекрасни снимки от Италия. Това било компютърна изработка, не можах да позная. Толкова красиво направена. Изведнъж се появява един мъж: това бил мъжът й като герой от играта. Разхожда се той, слиза към морето, ама то красота, ви казвам. Изведнъж, без причина, на по-долна тераса, вади пистолет и застрелва двама мъже. На мига се явява полиция, той убива двама полицаи, накрая застрелват и него и играта свършва.
Нещо като филм на ужасите, кратък, ама то било игра.
На устата ми беше да питам:
- Ами то с тази страст по убийствата и в дома ти може да се случи от твоите, и на улицата...
Но си замълчах да не я обидя. Да не бях попитала, да не бях видяла какво е удоволствието на съвременното поколение.
Друга такава игра била Дяволът в действие, ама хич не щях да я гледам. Казах й, че само компютърния дизайн на екстериора от Италия ми е харесал.
- А мене питаш ли ме? - казва. - Докато аз боря домакинството, тия гледай как се разнообразяват.
Поприказвахме и си тръгнах.

Защо не направят игри как героят от играта - мъжът й, спасява дете. Или носи дарение. Или прави друго добро. Каквото посееш, това ще пожънеш накрая.
Познайте от раз коя нация произвежда тези игри?! Няма да е трудно.
Може би за вас, приятели, тези игри са познати, но на мен тази пълна духовна бедност ми направи голямо впечатление.

Росица КОПУКОВА

Гледайки такива игри, децата свикват с насилието и страданията.
И не е чудно, че всеки ден научаваме за жертви от насилие.
Подкрепям предложението ти, Роси, да се правят игри с възпитателно въздействие;
да формират в подрастващите милосърдие и хуманност.

Докато представят филма - името му, къде е сниман и др. - ако не застрелят десетина души или ако не изхвръкнат през счупените стъкал на прозорците на високите сгради поне дузина от героите, ако не взривят коли, аз започвам да търся друг филм. Не намеря ли, споменавам майки и изключвам телевизора.

И много добре подсказваш нацията, станала родоначалник на този род игри. В големите каменни джунгли като Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис и пр. хората са загубили връзката си с природата и като резултат тежко и непоправимо психопатясват. Последната им връзка с природата в каменната джунгла е сексът и убийствата. Но понеже не може да се убива безнаказано се внедряват такива компютърни игри изобилстващи на виртуални убийства. Това, обаче, формира стереотип и психика на убиец у младото поколение и резултатите ги видяхме в Сърбия, Америка, Германия, Франция и къде ли не още...

Е, и аз си играех с детето на телевизионни игра. Това ни струваше по 70 лева на 3–4 месеца за ремонт на телевизора.

по време на ВСВ София е жестоко бомбардирана-това се знае от всички.
Не се знае обаче, че много повече бомби са пуснати на север от София-от Надежда, Обеля та до Стара планина. Тоест много от авиаторчетата са се освободили от бомбения товар извън София-не им е давало сърце да бомбардират на практика мирен и незащитен град Замисълът на Чърчил е бил София-картофено поле
След войната обаче, яките правят разследване, по точно изследване за тази реакция на летците. Сборният отговор е -не можехме и не виждахме смисъл да бомбардираме мирни жители.
След изследването инструктори и военни психолози започват работа върху курсантите , а и действащия летателен състав. И работата се свежда в голяма степен до провеждането на игри-военни игри На практика днес обученият пилот гледа на подобен боен полет, като на игра-дори се забавлява. Нещо обичайно е "килимната бомбардировка" Минават въздушни подразделения над даден град и след това градът, жителите , а и домашните любимци ги няма-справка Багдат.
Да бъда коректен, ще кажа, че и соц армията се обучаваше по същия начин. Отключващият фактор за подобно обучение е нашата мила Столица

Слава Богу, не сме в пърните редици на застигащите ги. Но трендът е тоя. Най-малкият ми внук гледа игри САМО С УБИЙСТВА. Боже опази.
А още Цицерон отбелязва в епохата на упадъка на Римската империя, че постоянното гледане на ужаси от гражданите, ги лишава от човечност и ги прави НЕДОСТОЙНИ ЗА МИЛОСТТА НА БОГОВЕТЕ.

Много си прав.