Човечецът е на 95.Като Маргито е закършил с парите. Хич не е за награда,бедният,защото винаги е писал поезия на ниво прогимназия, но-о-о-о-о-о си е армеец в ролята на журналист, русофил, червенофил, автор на песничката "Ние сме на всеки километър", тоест наше бездарие.
Редно е да му се даде награда и да го прегърне баба Марги, дето се криви по-зле и от него на една страна.
Аз на тебе, ти на мене, наградени.

Чувство

Поле.
И път в полето.
И пшеници.
Крайпътни макове и дървеса,
и лястовичи звъннали редици
по жиците.
И сини небеса.

И някъде зад пътя и житата -
къщурка с покрив весело червен,
където с прости трепети в душата
навярно чакат някого.
Не мен.

Не мен.
Но все едно.
На мен ми стига
зеления пастел на пролетта,
деня,
старопланинската верига
и слънчевия звън на радостта,

която ме зове сред тез пшеници,
крайпътни макове и дървеса,
и лястовичи звъннали редици
по жиците.
И сини небеса.

Зимна приказка

Колко бял и безбрежен е зиме Балкана!
Петрохан го изпраща към Вежен на път,
стар Юмрука на сватба с три вихри го кани,
под Марагидик черни горуни трещят.

Мраз ги смръзва, звезда от високо им кима,
те по призори стволове пукат от студ
и все пак и във най-януарската зима
за елените рижи намират приют.

Вечер вежди навъсва Балкана хайдушки,
скърца зимно и пътят му зимно хрущи,
заран дига чело и след всички вихрушки
ослепителен, сипкав и златен блести.

Диша утрото, диша България цяла,
все по билото - ето я - иде пеша
и със нея във снежната приказка бяла
виж че крачи и твоята млада душа.

Той работеше в сп.Септември. Не беше лош като човек. Като поет бе гола вода. Доказателство е стихосбирката му "Далечен ден", издадена от издателство "Български писател" през 1987г.. Купих си я навремето, защото на което й стихотворение от книгата да отворя, ме напушва неудържим смях. Съветвам всеки да се снабди с тази "стихосбирка", за да се къса от смях. Но Найден ще остане с текста на песента "Една българска роза от мен". Чудесен текст на чудесна естрадна песен. Това му го признавам!

на едно мнение сме. Пусни на лично някой Найденов бисер от глупотевината "Далечен ден".
Как няма да е в списание "Септември" като мъсти на червено. Там имаше сума ти некадърници и сега ги има.

чела съм я тази стихосбирка, пардон, стихоплетка "Далечен ден" , ама я нямам в къщи. Пусни нещо от нея, ако можеш, да се посмеем на сутрешно кафе.
Да ме прощават в Копривщица, ама резилът е пълен!!!

червена обувка, той ми разясни, че наградата се давала за цялостно творчество.
Егати творчеството, дето вика народът!