Беше ден незабележим, който вероятно нямаше да запомня, ако не беше едно телефонно обаждане. Мек глас, кадифен, интелигентен, произнесе моето име. Този неочакван разговор покани в живота ми един невероятен човек – Росица Копукова. Не мога да определя с една дума или с един цвят Росица и нейното творчество.
Тя е дъга! Тя е талант, поетична стихия!
Тя е Човек, издигнал на пиедестал живота! Тя е пътешественик! Тя е глас в радиоефира, който „рано в неделя“ представя поредния талантлив БЪЛГАРСКИ автор! Тя дава много и не се пести, защото, както пише:
„Когато баба ме научи, на Бога да се моля аз,
наблегна – първо да се случи най-хубавото покрай нас. ….
Тогава Господ оценявал тук всекиго по стойността
И думичката „мой“, накрая да сложа в своите слова!“
Това е стихът – огледало на душата ѝ! Тя е родолюбиво сърце! За нея човеколюбието, словото и Родината са над всичко! Над земното его, двуличие и свят, в който всички носят маски. Тя е Творец, чието творчество оставя следа. Тя е от онези, които са белязани с необикновеност, защото еднакво добре ѝ приляга тежкия воал на прозата и ефирната роба на поезията! В разказите ѝ прозира животът без грим и помпозност. Точно и ясно, по действителен случай. Тук всеки може да намери парченце от своя житейски пъзел и да види своето лице. Понякога светът се оглежда през кривите огледала на съвременността, но зад лекия хумор винаги има поука. Росица няма да ви дава ненужни съвети как да живеете, а с точността на хирург, ще ви покаже действителността и ще извика високо:
„Във живота няма ли борба, даром нищо няма изотгоре!“.
Тази закономерност виждаме, като невидима нишка, да свързва „записките на една учителка“, историите от „адвокатските бележници“ и съвременните разкази, които тя пише.
Тя е философ. Разбира смисъла на живота. Една „пътека от изтока“ я води и определя светоусещането ѝ. Колко приятна изненада беше за мен разговорът ни за семейство Рьорих и нейните стихове, посветени на тях. „Записани са двадесет съвета на Юрий Рьорих за човещина. А вслушаш ли се в тях, ще си в хармония със себе си и със света!“, казва Росица.
А когато отгърнете страниците на нейна стихосбирка, ще видите другата нейна страна – на жената, на любимата, на непримиримата, вдъхновената, на всеотдайната, на не мълчащата и борещата се. Разнолика, красива и талантлива. Чета стиховете на Росица и си мисля, че наистина всички поети са целунати от Бог! В тях той е вложил онази искра, която ги извисява до неговата висота, където светът се оглежда в словото, а словото – в живота. Животът – във всичките му нюанси и полутонове. И притихвам пред нейното стихотворение – пророчество:

„Един ден и дано да е далече, ще търся аз Алеко из отвъд,
дано да ме изчака в тиха вечност преди да тръгне пак по земния си път. ……
И пътешественици в двата свята, да полетим на кораб над света,
България да търсим по земята, да видим как се е развила тя.

И с по едно перо от небесата да пращаме послания оттам
-Наследници, обичайте страната, защото тя е българския храм!“.

Когато човек достигне онова равновесие между минало и настояще, между гнева и прошката, между реалност и очаквания, може да възкликне: „Прекрасно е! Усещам, че живея!“, както прави тя – човекът-творец Росица Копукова. Оставя следа след себе си, с творчеството си, с човеколюбието и стремежа да възвиси българската съвременна литература до висините на световната. Защото както казва Гьоте: „Трябва да си нещо, за да направиш нещо!“.

Честит ден на поезията, скъпа приятелко! Нека празнуваме живота заедно, всеки ден! С обич и взаимност! За едно приятелство, за подадената ръка и за доброто, което няма да забравя!

Диана Иванова Христова – Олива
01.10.2023 година Испания


Дамата е юрист, автор на прекрасен роман " Цвят на небе", родом от Пазарджик.

Тя отлично е почувствала същността на Роси като човек, поет, писател и радиожурналист. Много трудно е да се напише нещо по-точно и вярно за голямата българска поетеса Росица Копукова, за нейното ненадминато родолюбие и българщина, за помощта която е оказвала и оказва на можещите да пишат. Честна и непримирима към фалша и лицемерието, Росица плува в дълбоките води на философската лирика по неподражаем начин. Може би защото е ярък представител на зодия Риби.

Ползвам случая да поздравя Диана за метериала й "Човек е щастлив с такива приятели". Точно така е!

Цветът на небето е небеснокафяв.