СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ Е НАЙ - СТАРИЯТ У НАС, СЪЗДАДЕН ПРЕЗ 1913 ГОДИНА.
Само година след това избират Иван Вазов за почетен Председател.
Почти всички големи имена в българската литература стават негови членове и малцина са тези, дето не искат да влязат в него.
При все писателските разногласия, усмъртителни ежби не е имало в него и писателите са се подкрепяли по талант. Така се създава кръгът " Мисъл" например. Никола Вапцаров приживе не е бил гонен от писателските среди, напротив, канен е.
Повратът става след 9 септември 1944 година, когато много писатели са гонени, безследно изчезнали, тормозени, забранявани. На по-късен етап недолюбвани, неиздавани.
Като Иван Динков, Стефан Цанев, критичен поет е бил Николай Кънчев, препатила беше Блага Димитрова заради романа " Лице".
Но все пак имаше имена. Имена, от които съм се възхищавала.
Матей Шопкин със своите патила, Николай Хайтов, Павел Матев, Георги Джагаров, Дамян Дамянов, Емилиян Станев, Станислав Стратиев, Радичков и още, и още.
Не говоря за партийната им принадлежност, а за таланта им. Евстати Бурнаски, Надя Неделина и колко много още мога да добавя.
Съответно и даровити писатели водеха СБП.
Вярно, Тодор Живков много им даваше, там не можеше да се припари без членство в БКП или представен от БКП.
Лош късмет имах, че този, който ме представи, Венко Христов, почина в болница и жена му не ми даде написаното. И още един преди него загина.
И аз съм писала цяла книга за проблемите там преди 1989 година. " Зад стената. Възкръснала".
Имах желание да стана член. Сега нямам.
Но все пак това е Съюз на 112 години.
Какво стана към днешна дата?

Налично е едно ръководство, което е съвършена съвкупност от бездарни творци и имитатори - творци като Боян Ангелов, два мандата и половина, след смъртта на също така бездарния Николай Петев, Анжела Димчева, Павлина Павлова, Финиотис, той е певец по същество и те се отъждествяват за целия писателски съюз.
За Пен клуба.
Писателката, чието авторство съм поставила отдавна под съмнение, Здравка Евтимова и друга със същото съмнение - Людмила Филипова. Но те поне не се тикат да ръководят.
И им показвам творбите нагледно.
Хора, които в лицето на Димчева и Ангелов вредят с конкурси, обикалят редакции да клеветят и вредят на много хора.
Аз лично заставам с името си и никога не се крия.
Имах с Надежда Захариева остри разправии за плагиатството на Теодора Ганчева, вече покойница, която ме беше окрала яко и стихотворения с моя почерк излязоха в " Минаха години" и се помирихме. Простихме и сдобрихме.
Но тя и Дамян Дамянов са големи имена. И аз съм най- редовно на нейни празници.

С хора като горепосочените прошка няма. Извъртени конкурси, некадърни творби, двулично поведение, подмолни игри и това олицетворява днешния Съюз на българските писатели, но не целия, разбира се, а засенчен от едно нагло и бездарно като творци ръководство, което се отъждествява с целия съюз и неговите талантливи и сега писатели.
То е очевидно. Само показвам как изглеждат отстрани, как са се държали и продължават да се държат и как трябва да си отидат.
Нека си стоят като членове, като не могат да дишат без лъжеписателска слава, но не да ръководят и да вредят от завист и злоба.
На Николай Петев отказах, на Анжела Димчева, пратена от Боян Ангелов отказах да членувам там.
Но все пак СБП беше лице на българските писатели, сега ръководството е лице на българските бездарници.
Тук ще добавя и опошлените стихове на Атанас Капралов.

Аз имам 51 международни номинации и награди впоследствие, за които те всичките не могат и да мечтаят.
Десетки национални награди у нас от почтени, а не нагласени конкурси.
Десетки високи рецензии за творчеството ми, последната и много значима от големия наш литературен критик Никола Иванов от Пазарджик.
Не съм недоволна от живота, но съм недоволна от сенчести хора с ниски творчески възможности, които очернят миналата слава на този съюз и се отъждествяват с него.

Време е за вътрешна промяна.
А какво е ставало за пари и далавери, книгата " Крушението" на д-р на литературата Елена Алекова казва всичко.
Може би има и още, но аз там не се бъркам.

Дано останалите осъзнаят как изглежда сега СБП, защото ръководството очевидно не може!

22 март 2025г., София
Росица  КОПУКОВА

Същевременно научих от материала ти и доста нелицеприятни факти за Боян Ангелов и Анжела Димчева. Жалко, че СБП ще бъде свързвано с подобни имена. Жалко и тъжно!

така нахални. Пълен поетичен посредственик е Трендафил Василев, Продрум Димов от Пазарджик също за писател не става хич, Юрийй Йорданов е некадърникът от Лом, за когото разказвах как наградиха по земляческа линия в конкурса за инвалиди.
Виж Иван Есенски е невероятно талантлив, но е едно голямо овче мълчание, докато Надя Попова / двамата правят в. " Словото днес" / излива истериите си. Затова е удобен.
Има и други кадърни, има хора от по- новите, които не познавам, не мога да взема отношение, но тези, които съм ги чела и са гола вода, си е така.