Постинг
22.03 17:16 -
ПОГЛЕД ОТСТРАНИ ЗА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 388 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.03 19:00

Прочетен: 388 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 23.03 19:00

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ Е НАЙ - СТАРИЯТ У НАС, СЪЗДАДЕН ПРЕЗ 1913 ГОДИНА.
Само година след това избират Иван Вазов за почетен Председател.
Почти всички големи имена в българската литература стават негови членове и малцина са тези, дето не искат да влязат в него.
При все писателските разногласия, усмъртителни ежби не е имало в него и писателите са се подкрепяли по талант. Така се създава кръгът " Мисъл" например. Никола Вапцаров приживе не е бил гонен от писателските среди, напротив, канен е.
Повратът става след 9 септември 1944 година, когато много писатели са гонени, безследно изчезнали, тормозени, забранявани. На по-късен етап недолюбвани, неиздавани.
Като Иван Динков, Стефан Цанев, критичен поет е бил Николай Кънчев, препатила беше Блага Димитрова заради романа " Лице".
Но все пак имаше имена. Имена, от които съм се възхищавала.
Матей Шопкин със своите патила, Николай Хайтов, Павел Матев, Георги Джагаров, Дамян Дамянов, Емилиян Станев, Станислав Стратиев, Радичков и още, и още.
Не говоря за партийната им принадлежност, а за таланта им. Евстати Бурнаски, Надя Неделина и колко много още мога да добавя.
Съответно и даровити писатели водеха СБП.
Вярно, Тодор Живков много им даваше, там не можеше да се припари без членство в БКП или представен от БКП.
Лош късмет имах, че този, който ме представи, Венко Христов, почина в болница и жена му не ми даде написаното. И още един преди него загина.
И аз съм писала цяла книга за проблемите там преди 1989 година. " Зад стената. Възкръснала".
Имах желание да стана член. Сега нямам.
Но все пак това е Съюз на 112 години.
Какво стана към днешна дата?
Налично е едно ръководство, което е съвършена съвкупност от бездарни творци и имитатори - творци като Боян Ангелов, два мандата и половина, след смъртта на също така бездарния Николай Петев, Анжела Димчева, Павлина Павлова, Финиотис, той е певец по същество и те се отъждествяват за целия писателски съюз.
За Пен клуба.
Писателката, чието авторство съм поставила отдавна под съмнение, Здравка Евтимова и друга със същото съмнение - Людмила Филипова. Но те поне не се тикат да ръководят.
И им показвам творбите нагледно.
Хора, които в лицето на Димчева и Ангелов вредят с конкурси, обикалят редакции да клеветят и вредят на много хора.
Аз лично заставам с името си и никога не се крия.
Имах с Надежда Захариева остри разправии за плагиатството на Теодора Ганчева, вече покойница, която ме беше окрала яко и стихотворения с моя почерк излязоха в " Минаха години" и се помирихме. Простихме и сдобрихме.
Но тя и Дамян Дамянов са големи имена. И аз съм най- редовно на нейни празници.
С хора като горепосочените прошка няма. Извъртени конкурси, некадърни творби, двулично поведение, подмолни игри и това олицетворява днешния Съюз на българските писатели, но не целия, разбира се, а засенчен от едно нагло и бездарно като творци ръководство, което се отъждествява с целия съюз и неговите талантливи и сега писатели.
То е очевидно. Само показвам как изглеждат отстрани, как са се държали и продължават да се държат и как трябва да си отидат.
Нека си стоят като членове, като не могат да дишат без лъжеписателска слава, но не да ръководят и да вредят от завист и злоба.
На Николай Петев отказах, на Анжела Димчева, пратена от Боян Ангелов отказах да членувам там.
Но все пак СБП беше лице на българските писатели, сега ръководството е лице на българските бездарници.
Тук ще добавя и опошлените стихове на Атанас Капралов.
Аз имам 51 международни номинации и награди впоследствие, за които те всичките не могат и да мечтаят.
Десетки национални награди у нас от почтени, а не нагласени конкурси.
Десетки високи рецензии за творчеството ми, последната и много значима от големия наш литературен критик Никола Иванов от Пазарджик.
Не съм недоволна от живота, но съм недоволна от сенчести хора с ниски творчески възможности, които очернят миналата слава на този съюз и се отъждествяват с него.
Време е за вътрешна промяна.
А какво е ставало за пари и далавери, книгата " Крушението" на д-р на литературата Елена Алекова казва всичко.
Може би има и още, но аз там не се бъркам.
Дано останалите осъзнаят как изглежда сега СБП, защото ръководството очевидно не може!
22 март 2025г., София
Росица КОПУКОВА
Само година след това избират Иван Вазов за почетен Председател.
Почти всички големи имена в българската литература стават негови членове и малцина са тези, дето не искат да влязат в него.
При все писателските разногласия, усмъртителни ежби не е имало в него и писателите са се подкрепяли по талант. Така се създава кръгът " Мисъл" например. Никола Вапцаров приживе не е бил гонен от писателските среди, напротив, канен е.
Повратът става след 9 септември 1944 година, когато много писатели са гонени, безследно изчезнали, тормозени, забранявани. На по-късен етап недолюбвани, неиздавани.
Като Иван Динков, Стефан Цанев, критичен поет е бил Николай Кънчев, препатила беше Блага Димитрова заради романа " Лице".
Но все пак имаше имена. Имена, от които съм се възхищавала.
Матей Шопкин със своите патила, Николай Хайтов, Павел Матев, Георги Джагаров, Дамян Дамянов, Емилиян Станев, Станислав Стратиев, Радичков и още, и още.
Не говоря за партийната им принадлежност, а за таланта им. Евстати Бурнаски, Надя Неделина и колко много още мога да добавя.
Съответно и даровити писатели водеха СБП.
Вярно, Тодор Живков много им даваше, там не можеше да се припари без членство в БКП или представен от БКП.
Лош късмет имах, че този, който ме представи, Венко Христов, почина в болница и жена му не ми даде написаното. И още един преди него загина.
И аз съм писала цяла книга за проблемите там преди 1989 година. " Зад стената. Възкръснала".
Имах желание да стана член. Сега нямам.
Но все пак това е Съюз на 112 години.
Какво стана към днешна дата?
Налично е едно ръководство, което е съвършена съвкупност от бездарни творци и имитатори - творци като Боян Ангелов, два мандата и половина, след смъртта на също така бездарния Николай Петев, Анжела Димчева, Павлина Павлова, Финиотис, той е певец по същество и те се отъждествяват за целия писателски съюз.
За Пен клуба.
Писателката, чието авторство съм поставила отдавна под съмнение, Здравка Евтимова и друга със същото съмнение - Людмила Филипова. Но те поне не се тикат да ръководят.
И им показвам творбите нагледно.
Хора, които в лицето на Димчева и Ангелов вредят с конкурси, обикалят редакции да клеветят и вредят на много хора.
Аз лично заставам с името си и никога не се крия.
Имах с Надежда Захариева остри разправии за плагиатството на Теодора Ганчева, вече покойница, която ме беше окрала яко и стихотворения с моя почерк излязоха в " Минаха години" и се помирихме. Простихме и сдобрихме.
Но тя и Дамян Дамянов са големи имена. И аз съм най- редовно на нейни празници.
С хора като горепосочените прошка няма. Извъртени конкурси, некадърни творби, двулично поведение, подмолни игри и това олицетворява днешния Съюз на българските писатели, но не целия, разбира се, а засенчен от едно нагло и бездарно като творци ръководство, което се отъждествява с целия съюз и неговите талантливи и сега писатели.
То е очевидно. Само показвам как изглеждат отстрани, как са се държали и продължават да се държат и как трябва да си отидат.
Нека си стоят като членове, като не могат да дишат без лъжеписателска слава, но не да ръководят и да вредят от завист и злоба.
На Николай Петев отказах, на Анжела Димчева, пратена от Боян Ангелов отказах да членувам там.
Но все пак СБП беше лице на българските писатели, сега ръководството е лице на българските бездарници.
Тук ще добавя и опошлените стихове на Атанас Капралов.
Аз имам 51 международни номинации и награди впоследствие, за които те всичките не могат и да мечтаят.
Десетки национални награди у нас от почтени, а не нагласени конкурси.
Десетки високи рецензии за творчеството ми, последната и много значима от големия наш литературен критик Никола Иванов от Пазарджик.
Не съм недоволна от живота, но съм недоволна от сенчести хора с ниски творчески възможности, които очернят миналата слава на този съюз и се отъждествяват с него.
Време е за вътрешна промяна.
А какво е ставало за пари и далавери, книгата " Крушението" на д-р на литературата Елена Алекова казва всичко.
Може би има и още, но аз там не се бъркам.
Дано останалите осъзнаят как изглежда сега СБП, защото ръководството очевидно не може!
22 март 2025г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
missana -
Научих много интересни факти от биографичната справка, която си направила на СБП, Роси!
22.03 23:10
22.03 23:10
Същевременно научих от материала ти и доста нелицеприятни факти за Боян Ангелов и Анжела Димчева. Жалко, че СБП ще бъде свързвано с подобни имена. Жалко и тъжно!
цитирай
2.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене.То има и други бездарници в ръководството, но не са
23.03 07:20
23.03 07:20
missana написа:
Същевременно научих от материала ти и доста нелицеприятни факти за Боян Ангелов и Анжела Димчева. Жалко, че СБП ще бъде свързвано с подобни имена. Жалко и тъжно!
така нахални. Пълен поетичен посредственик е Трендафил Василев, Продрум Димов от Пазарджик също за писател не става хич, Юрийй Йорданов е некадърникът от Лом, за когото разказвах как наградиха по земляческа линия в конкурса за инвалиди.
Виж Иван Есенски е невероятно талантлив, но е едно голямо овче мълчание, докато Надя Попова / двамата правят в. " Словото днес" / излива истериите си. Затова е удобен.
Има и други кадърни, има хора от по- новите, които не познавам, не мога да взема отношение, но тези, които съм ги чела и са гола вода, си е така.
Търсене