Имам навик честичко да си взимам в. " Словото днес" и да чета обстойно какво пише там. 
И като имаща се за филолог българист, а Анжела Димчева също била завършила българска филология, а и допълнително станала доктор по " Наукознание" /?!?/, аз чета колежката редовно и много  пъти се натъквам не само на бездарната й поезия, но и нескопосна литературна критика.
Тя често пъти отклонява темата от даден автор, сочи и обсъжда други автори, нямащи нищо общо с неговото творчество, пише абсурди и неверни факти и е доста непрозорлива към твореца, за когото се е заела да анализира, разбира се, винаги срещу добро заплащане.
И за да бъда по- конкретна, чета брой 3 на " Словото днес" от 22 януари 2026г. ,т.е. последния брой.
Анжела Димчева се спира на творчеството на "Неда Антонова - Дамата на историческата романистика" в цели три страници по повод нейната книга " Царица Елеонора Българска" на издателство " Хермес".
Необяснимо защо тя я свързва с Иван Вазов, Димитър Талев, Фани Попова - Мутафова, Яна Язова, Антон Дончев и други изброени автори, твърде различни и по стил, и по сюжет, и по творчески подход в писането от Неда Антонова. Няма нищо общо с нейната книга, освен да се покаже Анжела Димчева, че познава тези автори.
Продължавам нататък с неин цитат: " разказвачът трябва да омеси онази изторическа канава, която звучи достоверно като сюжет,език, логика на действията на героите, политико - социални процеси...." и т.н.
Може би, понеже е родена на ул. " Хан Аспарух" в София Анжито не знае, че канавата не се меси, а се тъче, че тя не е тесто, а плат и подобна " метафора" звучи абсурдно и направо нелепо.
Но аз знам като софиянка от стария център на столицата, докосвала се все пак и до селския бит на трудолюбивите селски домакини.
По нататък чета за Неда Антонова: " тя утвърди в българското етно-културно съзнание модели не женско величие, каквито досега определено липсваха в паноптикума на историческата ни иконография".
Нека сега разгледаме какво означава този термин.

  Паноптикумът (от гръцки: "всичко" + "видимо") е музей или изложба, представяща восъчни фигури, редки предмети или куриози, често с восъчни фигури на известни личности. Терминът произлиза от концепцията на Йеремия Бентам за идеален затвор, позволяващ наблюдение на всички затворници от един човек. В преносен смисъл паноптикум е сборище от странни или жутливи хора/неща.  Ключови значения и употреба:

• Музей /Изложба: Колекция от восъчни фигури, необичайни предмети или анатомични модели.

Има ли нещо общо с женските образи в романите на Неда Антонова, особено пък в " Царица Елеенора Българска"? и " ВОСЪЧНИ ФИГУРИ ЛИ "  ОСТАВАТ ТЕ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА СЛОВЕСНОСТ? И КАКВО ОБЩО ИМАТ С ИКОНОГРАФИЯТА?
Можете да си отговорите сами, уважаеми писатели, чели като мен романи на Неда Антонова.

Има и още " чудеса Анжелини", но и това стига за потвърждение на думите ми, че тази науконезнаеща дама се опитва да блести, но почти винаги не й се удава, нито в литературната критика, нито в лириката и многократно доказва своето бездарие.


Главен редактор и дежурен на броя: Надя Попова. Същата бездарница!
Нещата са повече от ясни.




Росица КОПУКОВА






 

ще отблъснат читателската аудитория от конкретния автор. Псевдокритикът, загрижен най-вече да се самоизтъкне чрез автора, всъщност постига обратния ефект и авторът става по-малко читаем. Подобни са и студиите на Милена Кирова. Прочетеш ли една от тях, отщява ти се да четеш самия автор. Тогава можем да кажем, че се касае за словоблудство.

Поздравявам те! След дадените от теб разяснения, става съвсем очевидно общото заключение на статията ти.

БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ,
12:31
МИЛА РЕАЛИЪТИЧНА ЗЕМЯ!

Величка Драганова
За Неда Антонова-само добро може да се пише! Колкото за професионалната критика,която прави "синтактичен" разбор на творбите ,много не я разбирам. Но все си мисля,че от читателите трябва да се изисква ,след прочетена книга,да напишат своите мисли и емоции . И тогава ще бъде най-истинската критика или пък да се превърне в хвалба на съответното произведение! Извинете ме.