ЕТО Я ЕЛИТО НЯГОЛОВА. ПРОСТО ЧУКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА И ЩЕ Я ВИДИТЕ.

ДА Е АРАБКА, НЕ Е АРАБКА.


" БЕЛИЙ ВЛАК МЕ КОМПОЗИРА, АХ АМАН,АМАН....


И МЕ В РАДИО ПИКИРА, АХ АМАН,АМАН...."

























Иде реч за същата крадла, която ми присвои заглавието " Застраховка за любов" и аз писах и преди по случая. Че тя е пълно бездарие, това го знае цялото СБП, това че е приятелка близка с главната редакторка-бездарница Надя Попова, това също го знае цялото СБП, това че цяла страница й е отделена в следващия брой, след блестящите стихове на д-р по филология Елена Алекова, съм се досетила на мига, защото редовно следя и си купувам вестника " Словото днес" и се смях, ама се смях, ама се смях, та не е истина.
" Краставите магарета се намират" - казва една българска поговорка. Та Елито и Надето, неразделим дует.
Нека сега ги подредя по скалата на Никола Иванов, която използвам редовно. За нива на таланта.
Десет бала.
Второ ниво ще сложа на Надето Попова и първо на Финиотис, под първо ниво са Анжито Димчева и Елито Няголова.
Хайде трето да сложа на Маргиту Питкова.
Бога ми, ще запазя вестника во веки веков, защото такова чудо не се среща всеки ден.
В психологията има едно понятие " алогизъм". Отсъствие на логика, безсмислица. Всичките й осем  стихотворения , поместени в брой 9 от 5 март 2026г. на " Словото днес" подлежат на това определение. Ще търся професор по психиатрия да определи има ли Елито умствени отклонения и, ако има, да й постави диагнозата. Не че аз не мога, но си трябва специалист.
Дамата от години се е преместила от Добрич във Варна и живее там. Любимка беше на покойния мошеник Николай Петев, който оглавяваше СБП, а баба Благовеста Касабова беше дадена на прокурор за присвоени много пари, но май се изниза. Те така се обичат там, като " свински черва са", както казва народът.
Не мога да се въздържа да не ви напиша два от " шедьоврите":


                           ВЛАКЪТ


Моят влак отдавна не е бял. /?/
Всички бели влакове в депо са.
Някак неусетно съм заспала,
а преял светът - днес пости.

Моят влак по релсите лети.
Няма машинисти кантонери..../?/
В празното купе сме Аз и Ти.
Няма никой тук да ни намери.

Само вятър в мътното стъкло
нечия сълза довя от север./?/
Дали бе заплакал цирков клоун?
Но защо той тука се засели?!  /?/

Днес е тъжно място вече циркът.
Вместо акробатите изящни,
вместо балерините грацилни-
гледаме дресура на пълзящи.../?/

Спусна се сълзата - мокра връв. /?/
Потъмня от нея и стъклото.
От небето капна капка кръв-
залезът е донор на живота /?/.

После всичко пак се подреди:
Изтокът и Зпадът, и влакът...
Клоуните, циркът, Аз и Ти...
Само дето Бял влак
всички чакат!


Циркът продължава и в следващото стихотворение без заглавие.


""""


Няма значение кой номер са ми обувките. 
Важно е, че не мИ стискат.
Стъпвам само в своите думи. И струва си.
Не вземам под наем ни любов, ни стихове.
Нямам пришки от чужди мисли и свои сънища.
Сладко си спя до най топлото рамо.
Не крада пътища, притчи, не чакам да съмне,
за да сипвам сол в нечия отворена рана.
Правят го тези, които мъкнех по релсите
дълги лета и още по-дълги зими.
Влизаха в чужди обувки, тъй както в ребуси. /?/
Вече не жаля за тях, не ги и презирам.
Бяха празни вагони, аз - локомотивът.
Стръмните хълмове катерех със тях.
Често с умора се питах: " Къде ли отивам?"
Бях семафор зелен. Усмивка им бях...
Всякаква благост сипвах им във вагончето.
Даже се борех за тях и за хляба им.
Риска споделях, приемах и смъртен скок.
Тежко ли беше, белех им ябълка. /?/
Нищо! Винаги нужни са белите влакове.
Имат си гара. Светлото стига им...
Виждам болка в очите Ви. Властна! /?/.

Просто, обувките ми Ви стискат!



Леле-мале!  Накрая загрях, че белият влак е самата Елка с вечно белите дрехи и постоянната си истерия, но за последното няма стихове. 

Останалите творби са същата бира с малко по- различен вкус.
Време е за преглед от психиатър.

Добре че никога не съм пращала нищо в глуповатото й списание " Знаци", че щеше и мене да включи в тези, на които е белела ябълка.
Ха-ха-ха-ха-ха....


Росица КОПУКОВА, София

Навремето се познавах с един билкар от Добрич. Обхождаше региона Добрич - Варна - Девня. Пишеше и поезия и се казваше Нягол Мамеров. Бяше близък с Петко Братинов, който също е от Добрич. Та, след като прочетох материала ти, си зададох въпроса. Да не би този билкар /лека му пръст/ и въпросната г-жа Няголова да имат родствена връзка?

че така яко си е увила главата?