отдавна разбра, че не го тачат като поет, даже и с връзки и се разгонва да бъде Председател на жури на конкурси в разни краища на България, а след себе си води вечно разведения поетичен посредственик Димитър Христов.
Та те да определят кои ще са " първенците" в поетичната държава.
А някъде и поскриват стихове направо, както се случи с мен преди две години в Стара Загора на конкурс на името на Лилиев. Там председателствуваше само Капралов.
Как да съдя общината тогава, когато това е било само Капралова работа, така мисля аз, договорена с някого оттам.
И го изгониха да не журира.
Сега са двамина, та качествена поезия хептен се подмина!


Интересен момент се случи също на събитието на д-р Елена Алекова в " Перото", при НДК.
Бат Наско Капралов идва само да чуе моята рецензия, притреперва от голяма мъка с подчинената си Сонче Бонбонче и, щом приключих аз, се изниза. Със Сончето.
Ама си го гледам с интерес.
Само Митюхата Христов и Финиотко не ги зърнах, щото те са предварително сдали багажа, като знаят как ще оценявам Елена Алекова.
Е, това е положението!


И отново да кажа: "слаба ракия" са в лириката!

В такъв случай щяха да я пият жълти, индианци и ескимоси.
А тези специално никой няма да ги кльопа!