Сега ще ви разкажа малко повече за Никола Вапцаров, защото няма откъде да го знаят повечето от вас, а е интересно.
След разстрела, се срещат майката на Вапцаров и Елисавета Багряна. Не помня точно, май срещата е била в София.
Че тя не си е отворила много устата в негова защита е повече от ясно, но аз четох една дебела книга с автентични записи за делото на Вапцаров и неговите разстреляни съратници и съм наясно, че , каквото и да е говорила Багряна, седмина, мисля, са били набелязани.
Червената партия не го е укрила, той не е бил неин член, Никола, имам предвид, доверено лице на Хитлер е искало доказателство за вярност към Фюрера и седем комунисти да бъдат ликвидирани. Та между тях попада и Вапцаров.
Жалко наистина, голям поет.
А че той е бил на заплата от СССР, това е повече от ясно. СССР дълбае в една посока, Фюрера в друга и клета България по средата.
Но майката на Вапцаров си е майка, едва ли е знаела всичко, то и Бойка, жена му, не е знаела.
Идват две женички от Банско преди години, които са познавали цялото семейство и ще разказват в пиано бара на Столична библиотека. Вход свободен и аз там.
Много интересни неща разказаха за любовта на Вапцаров към Бойка, как ги е черпила от градината с бонбони, като е дошла в Банско. Твърдяха, че двамата са се обичали докрая, но аз малко се съмнявам за силата на нейната любов, защото баща ми разказваше преди години как е танцувала с немски офицери в Кавала и са съобщавали по радиото. Но, както и да е.
И така, Багряна дава на майка му Елена едно стихотворение, написано посмъртно за Никола. Баба Елена не го чете, къса листа и казва на Лиза
: - Ти не си го защитила, сега ще ми пишеш стихове.
Лиза възразява.
- Ти не трябваше да мънкаш и да кимаш, а като "орлица да да застанеш над него" и да го защитаваш.
Точно така се изразиха жените.
И изгонила Елисавета Багряна. Бог да ги прости всичките. И Бог да ги съди според делата им.

Никола Вапцаров е бил информиран по някакъв начин, че го търсят немците и отива при 20 - годишния тогава Радой Ралин с молба, ако може някъде да го покрие. Това става три дни преди да го заловят в антрето на апартамента на леля му Манда на ул. " Ангел Кънчев" в София.
Тя им дава с Бойка възможност да живеят там без наем, защото е била щастливо омъжена в САЩ и тя дарява апартамента за музей, където сега уредник е Катя Зографова, крадлата на 17 мои книги и на куп още исторически имена от техните наследници. Разказвах ви, но това е друга тема.
Радой Ралин, а пропо, много го уважавам този човек, ми разказваше лично в Националната библиотека, как е бил много притеснен и обикалял по близки приятели да му търси скривалище на Никола, но всички отказали.
Страхът е бил голям все пак. И не успял да помогне, а много искал.
И след три дни, така, докато чете на Бойка поредното си стихотворение " Пролет" в кухнята, чудесен, голям и добре мебелиран за времето си, е бил апартамента на леля Манда, гестаповци идват и го залавят.
Оттам-нататък знаем какво се случва.
Дали по-младите знаят? Ако някой им е разказвал от в къщи, в училище едва ли.
Та затова искам безпристрастно и аз да поразкажа истини около смъртта му и малко преди това.
След смъртта на Никола Бойка Вапцарова се омъжва повторно за Никола Шивачев.
Убедена съм, да ви кажа, че никакви нейни спомени за Вапцаров, нямат съществена стойност, освен, може би, за неща, които няма как да знаем от личния им свят.
Тя не е споделяла неговите идеи и затова се носи мълвата, че в затвора Вапцаров се поувлякъл по съмишленичката Иванка, но нищо съществено в личен план. Просто двамата са били от една мая замесени, така да се каже.
Бог да ги прости с Бойка. И останалите.

А за Елисавета Багряна ще ви разказвам по- късно, защото моите баба и дядо познаваха нейните свекър и свекърва Шапкареви.
Така, както познаваха и Измирлиев, бащата на Христо Смирненски и са им помагали като са изкупували сладкарски изделия от бащата за сладкарницата на дядо ми Тома и баба ми тогава.
После той се е занимавал с друга търговия.
Пострадал от комунистите, разбира се, но лоши спомени за Димитър Измирлиев и Христо той не таеше. Викали са му Мицо на бащата.
Търпение. Да не омешваме всичко накуп.
Те са били от един квартал.

През 1983г. посещавах кръжока на кремиковските поети. Ръководеше го Михаил Неделчев, облечен като разсилен със синя престилка. Та той разказа една история за залавянето на Вапцаров. Не се наемам да свидетелствам за достоверността й. Но Мишо Неделчев твърдеше, че Вапцаров е бил издаден на полицията от Христо Радевски. Той донесъл, че в квартирата на Вапцаров има зазидана в стената карабина. При направения обиск полицията я намира и тя става следствено доказателство. За Багряна се говори, че е била извикана от цар Борис, за да даде мнение за поезията на Вапцаров и той да не бъде разстрелян, ако е значим поет. Но Багряна е казала на царя, че поезията на Вапцаров не е нищо особено. Вероятно не се е досетила, че точно от нейното мнение е зависела екзекуцията на поета.

Благодаря за коментара, сега ще пусна още нещо интересно за него.

Хайде още малко ще ви разкажа за майката на Никола Вапцаров, Елена. Четох една нейна стара книга със спомени за сина й, подарена ми от приятелка антикварка.
Сега, баба Елена не е била проста жена. Тя е завършила Американски колеж у нас.
Дали не са й помагали за книгата, не знам, но тя се води автор и е издадена по време на соца.
Но много истини си разказва.
Например, като е бил в затвора, е имало един затворник, криминално проявен циганин, цялото му семейство гладувало. На него е посветено стихотворението: " ала в затвора попаднал на хора и станал човек".
Баба Елена имала поръчение Николово всяка сутрин да идва с тава с баница, голяма и с повече мляко. За Никола и цялото циганско семейство.
Всеки ден. И да не е една и съща баницата.
Нищо не е нито само черно, нито само бяло.
Никола Вапцаров не е бил лишен от човеколюбие, не е убивал хора, но е вършел проруски поръчки срещу германците.
Сталин си дружал с Хитлер и си въртели търговията отлично, докато на лудия не му дошла идеята да нападне Русия.
Хем тайно е идвал в България и леля Ванга го е предупредила точно това да не прави.
Ама той си луд.
Та аз гледам нещата от всички страни, доколкото мога.

изнесе, Роси! Благодаря ти, че ни запозна с тях!