Сега да поразкажа за някои мои познати, търчи - върни се по Испания и до София, пак натам-пак насам. Няколко случая имам интересни в сейфа на паметта си, но ще разкажа за един.
Имах съседка, сега не я знам къде е, вероятно в Мадрид, работеше с майка си " Недвижими имоти". Майката, твърде неприятна и себелюбива нагла Скорпионка, но момичето много добро. Не се разбираше с майка си, но работеха екип, няма накъде. После замина за Мадрид с детето си и един " приятел", детето беше от него, който, очевидно е чакал там на неин гръб, та се разделиха. То такива по София много се навъдиха. И тя го шитна с право. Мъж трябва да издържа жена, а не обратното, тук съм безкомпромисна.
Умна млада дама, бързо се издигна до изпълнителен директор на дърводелска фабрика. Доволна беше. Обаче испанята и те са си циганя, не само мароканците, вършат някои работи по цигански.
Жената на собственика била подлютена от съгражданка, че нашата софиянка му е любовница, а той доста по-голям от нея и под напора на жена си, той идва, разказва й честно каква е причината и я маха. А много доволен от нея. После фабриката запада. Ами да сложи жена си на този пост?! И тя получава социални, докато си намери работа. Та ха в София, ха в Мадрид, да се разписва там на борсата. Тук си имаше жилище и работа можеше да си намери, но там печелела добре.
- Ще се върна, Роси, казваше ми, - но не веднага. Там е държава на богати цигани, да се понапечеля. Поне в Мадрид е така и никак не съм доволна, но няма как. Може в цяла Испания да не е така, но тя беше умна и много хубава и очевидно тези там бяха под ръста й, образно казано. Мълча.
Както писах и преди, никого не осъждам. Винаги ми е било много приятно да я видя, да идем на сладкарница, но от доста време я няма и очевидно е там. Бог да я благослови и свестен човек да си намери. Но аз по Мадрид няма да припадна, нито по Испания изобщо, освен на някоя екскурзия.      

Както си следвах така, по Благоевград, се запознах във влака с един пирдопчанин, лекар, с когото си допаднахме.
Име няма да казвам, Везни, роден на 7 октомври 1956 година, кръглият неудачник понастоящем в Пирдоп. Сам си го избра.
Изглежда много се влюби, горкийо, то няма лошо по принцип, но аз следвах и държах да завърша висшето си образование.
А той идвал да ме търси доста пъти, не ни намерил, та се наложи да се обадя в Пирдоп и да обещая на майка му, че ще отговоря на поканата му да ида там, но като завърша.
Аз не съм от тия, признавам: полегнала е Тодора за пирдопска изгора. Нещата трябва да имат ред.
Хубаво, ама той изглежда се обиди. Имаха малка къща там със сестра му и втори баща, първият починал. Майката беше интелигентна жена, пастрокът също беше хубав човек.
Докато завърша аз, го подкукоросал приятел да се ожени за французойка от Лион, той бил вече женен там, та да си другаруват по френско.
И аз отивам таман преди той да заминава.
Държи ми се едно с фасон, аз питам майка му какво му става на сина й, тя замазва положението и, докато си взех влака, той ме изпрати до гарата иначе, тя звъннала на майка ми в София и й разказала чистосърдечно, че се е хванала за главата с него и с глупостите му и му казвала: " Друг такъв шанс няма да намериш".
И права е била жената, първо летяха по София, след 1989 година, по странство.
Ха-ха-ха-ха...
Ама нищо де, добри хора бяха.
Жени се докторът за лионка, обаче там никой не му признава дипломата. Няма работа, а тя рекла, че няма да го издържа да взима френска диплома за лекар.
Я да взима детето й от първия брак от детската градина, докато тя върти фризьорския салон, да ошета, да сготви и да докара дърва с каруцата и коня в двора.
Тя печели, я, няма него да го храни без нищо.
Женен Ганьо оцеля две години и нещо, върна се наакан в Пирдоп и се сети за Росица Копукова, дето можеше само чехлите да си купи за влизане с точен номер.
Голям смях падна като разбрах и казах да му предадат " у лево", щото го срам и хабер ми пратил по познати хора.
Има време още. Да хваща за Англия. Или където иска.
Много години си остана самотник в Пирдоп. Негова си работа, не мога да затъжа хич.
Не щял проста веке.
Ами да си изчакал малко бе, докторе.

Никого не критикувам кой къде се устроил да живее, но и аз имам право на мнение.
Едното момче на приятелско семейство на родителите ми, замина с първите Зелени карти за Канада.
Какъв е резултатът по- късно?
Той пипна рак, жена му пипна рак. Сега уж били излекувани. Дано.
Тъщата почина от страх и шок, че зетят замина пръв, да не остави дъщеря им с две деца.
Вярно, тогава тук нямаше работа, съкратиха ги.
Мерак да купи съща. Купи обор с мнимо проспособление за къща, с 80 хектара земя / ?/. Не декари, хектари. С кон да играеш. Защото, ако купи къща, крайно високи данъци!
Родителите продадоха част от имота в София, защото те останаха там. Заедно с внуците.
А двете внучета израснаха в Канада и хванаха по други пътеки, защото не щат вече да живеят в обора и родителите останаха сами.
Какво ще правят, хич не знам.
А бе, стой там, живей под наем, изучи децата, пък се върни.
Не! Канада!
На ти Канада!

Много ме впечатли точната характеристика на Испания, Роси:

"- Ще се върна, Роси, казваше ми, - но не веднага. Там е държава на богати цигани, да се понапечеля."

[quote=rosiela] Пирдопската одисея
Както си следвах така, по Благоевград, се запознах във влака с един пирдопчанин, лекар, с когото си допаднахме.
Име няма да казвам, Везни, роден на 7 октомври 1956 година, кръглият неудачник понастоящем в Пирдоп. Сам си го избра.
Изглежда много се влюби, горкийо, то няма лошо по принцип, но аз следвах и държах да завърша висшето си образование.
А той идвал да ме търси доста пъти, не ни намерил, та се наложи да се обадя в Пирдоп и да обещая на майка му, че ще отговоря на поканата му да ида там, но като завърша.
Аз не съм от тия, признавам: полегнала е Тодора за пирдопска изгора. Нещата трябва да имат ред.
Хубаво, ама той изглежда се обиди. Имаха малка къща там със сестра му и втори баща, първият починал. Майката беше интелигентна жена, пастрокът също беше хубав човек.
Докато завърша аз, го подкукоросал приятел да се ожени за французойка от Лион, той бил вече женен там, та да си другаруват по френско.
И аз отивам таман преди той да заминава.
Държи ми се едно с фасон, аз питам майка му какво му става на сина й, тя замазва положението и, докато си взех влака, той ме изпрати до гарата иначе, тя звъннала на майка ми в София и й разказала чистосърдечно, че се е хванала за главата с него и с глупостите му и му казвала: " Друг такъв шанс няма да намериш".
И права е била жената, първо летяха по София, след 1989 година, по странство.
Ха-ха-ха-ха...
Ама нищо де, добри хора бяха.
Жени се докторът за лионка, обаче там никой не му признава дипломата. Няма работа, а тя рекла, че няма да го издържа да взима френска диплома за лекар.
Я да взима детето й от първия брак от детската градина, докато тя върти фризьорския салон, да ошета, да сготви и да докара дърва с каруцата и коня в двора.
Тя печели, я, няма него да го храни без нищо.
Женен Ганьо оцеля две години и нещо, върна се наакан в Пирдоп и се сети за Росица Копукова, дето можеше само чехлите да си купи за влизане с точен номер.
Голям смях падна като разбрах и казах да му предадат " у лево", щото го срам и хабер м