М О Л Б А


Отпусни я,моля те,душата,
тази твоя съдница,душа,
нека да пътува по земята
като розов лист от пролетта.

Нека да с радва и усмихва,
нека много да се весели
и по детски може да се стихва
и когато нещо я боли.

Отпусни я,нека да живее
по законите на любовта.
Тя под ключ накриво все вирее
и не пуска стрък от радостта.

Даже много да е наранена,
съвземи я и я отпусни,
виждам аз,че в нея е стаена
една Вселена,дето все мълчи.

Но дълбоко вътре не е празно,
щом се крие приказен копнеж.
Изрази го.И тогава,зная,
ти при мен завинаги ще спреш.

             От книга на авторката "Корона от истини"

В това се крие смисъла на живота!