Бъди

Бъди по-нежен и от утринта,
от капката роса,която свети
във пазвите на свежата трева
и милва с изумруден хлад нозете.

И говори-с усмивка на Венера,
със думи,напоени с красота,
със рими,във които ще намеря
издайнически звук на любовта.

И нека въздухът трепти от нежност,
от твоя необятен,светъл стих,
към теб пътува моята безбрежност,
а аз не съм жена със поглед тих.

Да,аз съм ярка,топла и чаровна,
дошла със мисия на този свят,
но твойта нежност прави ме покорна,
подобно утринно-откъснат цвят.

Стопява ме,стопява добротата,
очите със смълчана синева
и някъде дълбоко във душата ми
се лее чиста,бяла светлина.

Към лошия съм каменно-студена,
а ти с неземна вяра ги търпиш,
не съм съглоасна,но съм изумена,
защото ти по своему блестиш.

Подай ми днес от своята безкрайност,
най-хубавите чувства отпусни.
И може би ще стана по-омайна,
по-малко делнична.И остани.

          Из книгата "Удивление"