Светлина от залеза

Светлината от залеза пада

зад вълшебния планински склон,

всяка наша болка и отрада,

всеки весел вик и тежък стон

се изтича в залезните дрехи,

в алената тяхна светлина

и душата вече без доспехи

кани се да се сдобри с нощта.

няма маски в причудливи форми

пред очи човешки и лица,

няма лицемерия и норми

как да изтъргуваме деня.

Залезът измита всички грешки

и зарежда ни със красота,

нищо друго не остава вече,

освен да бъдем честни към света.

4.08.2013 г., София

Знамение

На Нина

„Съдбата” в тога, с достолепен вид

явила се насън на стара дама,

предупредила я на глас, че бди

да не умре внезапно дъщеря й.

И дала указания какво

жената бързо трябва да направи,

за да спаси детето си, че зло

свекървата и зълвата задяват.

Отишла си „Съдбата”, а пък тя

с указаните спешни ритуали

избегнала на чедото смъртта,

до днес пък аз съм близка с дъщеря й.

И двете сме в почуда от съня:

коя е тази странница със тога,

сама нарекла се, че е „Съдба”,

а не светица, не и Богородица.

От царството на Бога е дошла,

на друг, не знаем, да се е вестила,

но моята приятелка добра

и досега почита тази сила.

Благодари на Бога всеки ден

и в църква винаги я споменава.

Защото тя е дух превъплътен,

но откъде? Загадка си остава.

И ние, малки, земни същества,

съзнаваме, че носим си съдбата,

но тя да се яви като жена

и като съдница – е дар от небесата.

Грижовна майка, баба и до днес

приятелката ми крепи семейства

и затова получила е вест

как да я пази от човешките злодейства

изрично майка й. И ето – тя

е оцеляла с мисия нелека:

да бъде и крило, и доброта,

и да крепи у всекиго Човека.

6.08.2013 г., София