Орис Добрите поетеси на България не обитават "Ангел Кънчев" пет, там входът от десетилетия за тях бе просто винаги зает. Изключваме придворната поезия, която даде свои плодове и покрай стихотворни куртоазии пропусна в пътя си и умове. А непридворните и нелюбимите, и не властимащите се с властта творяха тихо ритмите и римите със жаждата за чиста красота. И случваше се крайно неочаквано да се отвори нейде чекмедже, да се извадят скътаните текстове и простичко,със жар да се чете, и чуваш- в словото блести изкуство, неказани до този миг неща, непреоткрити до момента чувства, талант и поетични сетива. Но някак си характерът ли,времето, куражът ли,нестигнали дотам, че да подирят своя път към пресата и да отворят своя чуден храм. Полекичка изнизват се годините, неосветлени с тези стихове, добрите поетеси-домакините, остават само в свои светове. 2О юни 1996г.,София Из лирическата книга:"И Бог каза:"Бъди поетеса",1998г. Забележка:На ул."Ангел Кънчев" пет в столицата се намираше казионният писателски съюз преди 1989г-,където се влизаше само с протекции