Миг опиянение Светът е чуден,разнолик, красив,невероятен, аз хващам с поглед само миг и го задържам страстно. Пътуваме.Земи,земи, а сме една планета. А как ли космоса блести от божи чудодейства? Не сме достойни,мисля аз, за тези висши дарове, премного дава Бог на нас, на земните си твари. Като отрупаш днес дете с подаръци несметни, то става глезено и те му стават непотребни. И ние сме като деца, получили подарък една вълшебница - Земя, не само къс,не залък. И вместо да благодарим на Бога за доброто, войни,омраза не пестим и жертви сме на злото. Все хитрини,все низини, все мерзости,все злоба, а толкоз красота звъни от раждане до гроба. И вместо само да градим по Божите закони, самите ние се рушим и подли цели гоним. Пътуваме.От светлина съм днес опиянена и сакаш в шепите държа аз цялата Вселена. И книга на авторката,която е под печат