На мама

Няма кой да ми каже телефона за рая,
да те чуя за миг там,където си,зная,
изживя го живота красив и нелесен,
и за мене ти беше и слънце,и песен.

Беше руса и хубава тук на земята,
свръхкрасива жена,но за  мен добрината
беше твоето силно и светло начало,
и така аз света чрез теб опознала,

го видях по-красив майче,отколкото той е,
ти си някъде горе,сред звездоброя,
аз обаче оттука с реалност се боря,
за доброто ратувам,със злото все споря.

Бе различна от мене,по-мека,възвишена,
ти не беше за битки,аз ги имам в излишност,
как сега след безумните дни на земята
да  намеря покоя без тебе,добрата.
.

Знам,че ти си над мен,но,повярвай,не стига,
този висш кръговрат си е Божия книга,
ех,да можеше само за миг да те чуя,
моя слънчева приказка,незавършена,чудна...

           2002г.,София
          Из книгата със стихове "Земно и вечно"