Стоим от двата края  на браздата,
една омраза само ни дели,
омразата зареждала с енергия
и, казват, че от нея не боли.

Навярно е така. Но как накрая
ще се претрансформира аз не знам,
опасно е да продължи в безкрая,
но краят не е близо и оттам

не се открива никаква пролука,
светът воюва с кръв, а ние с мъст,
дали ще сме дорасли за поука,
да се сдобрим, да й поставим кръст.

Едва ли? Аз съм бедничка Гаврошка,
дълго търпя, но свърши ли това
не ме търси за разговор и прошка...
Щом между нас е старата вражда.

16 април 2016г., София
Росица Копукова