Стоиш, на  прага си на любовта,
а можеш ли да минеш този праг,
притиснал си във шепи нежността,
а аз отдавна ти подавам знак.

Заради грешките, дълбоко в теб
се крие ключът на загадката, защото
не си достигнал още бога Феб
и трудно се превърта колелото

в живота до последния етап,
когато новият копнеж изгаря,
а старото, изхвърлено на скрап,
те плаши с  ужаса да се повтаря.

Така е, ала дните си текат
и временно сме на една планета.
Обичай! Утре друг ще е светът.
Прераждането е една щафета.

Дали ще бъдем заедно, не знам,
но още има време за развръзка.
Сега съм тук, а ти отсреща - там.
И много светлина край нас се пръска.


1  август 2002 г., София
Росица КОПУКОВА
Из моя книга с лирика.

с монументално звучене и дълбок философски смисъл. И всичко това е поднесено като лирика. Трудно се пише по подобен начин и осъзнавайки напълно това, те поздравявам, Роси!

"в живота до последния етап,
когато новият копнеж изгаря,
а старото, изхвърлено на скрап,
те плаши с ужаса да се повтаря.

Така е, ала дните си текат
и временно сме на една планета.
Обичай! Утре друг ще е светът.
Прераждането е една щафета.

Дали ще бъдем заедно, не знам,
но още има време за развръзка.
Сега съм тук, а ти отсреща - там.
И много светлина край нас се пръска."

Незабравими, високостойностни редове!

благодаря, таланте!

И по няколко пъти на ден да влизате в блога ми, поетеси няма да станете. Я му пийнете по едно уиски за утеха!