"""""""" Една сълза попътно ме попита дали да си отива сутринта, самотен спомен в мислите ми скита и някак ненадейно бе дошла. Но аз съм оптимист и я отпратих. Тактично, разделихме се с добро. Напира слънце и събужда лято, и няма място в моето легло. Ще ставам с утринното настояще, денят ме чака, динамичен, нов. Една сълза, пречистваща понякога, зарежда ме със хубава любов. 23 май 2018г., София Росица КОПУКОВА

Една сълза попътно ме попита
дали да си отива сутринта,
самотен спомен в мислите ми скита
и някак ненадейно бе дошла.

Но аз съм оптимист и я отпратих.
Тактично, разделихме се с добро.
Напира слънце и събужда лято,
и няма място в моето легло.

Ще ставам с утринното настояще,
денят ме чака, динамичен, нов.
Една сълза, пречистваща понякога,
зарежда ме със хубава любов.

23 май 2018г., София
Росица КОПУКОВА

одухотворяващ сълзата и демонстриращ нейната пречистваща и обновителна сила.
Много ми хареса стиха ти, Роси! Поздравление!