Постинг
23.10.2020 16:50 -
Точно като днес
По тезгяха на това есенно небе,
всички облаци са напълно изпити.
Излъскано е до най-приятно синия блясък
със златното слънчево кюлче,
което гордо лъщи в средата му.
Топлите отблясъци попиват във въздуха,
смирен до абсолютната си лекота и прозрачност.
Тънките паяжини закрепени за неподозирани,
сякаш несъществуващи точици,
отразяват цялата магия със същия
нереално вълшебен блясък.
Заплитам се в мрежите на топлата есенност,
чувствам се, като тетрадка с любими спомени
в картонена кутия. Искам да разтворя
нещо отминало със същата температура
на вълшебен въздух, но не смея,
за да не сбъркам страницата.
Толкова тихо и леко искам да си остане,
Край на «Политически некоректно» по Хори...
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
ДЕМОКРАЦИЯТА, КАТО БЛАГОДАТНА ПОЧВА ...
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
ДЕМОКРАЦИЯТА, КАТО БЛАГОДАТНА ПОЧВА ...
Няма коментари