Предпочитам уюта на старите мебели,
обновени, но пълни с история,
те разказват без думи за свои предели
и разказват го с алегория.
Те са спомен от някаква друга епоха,
от живота на нашите близки,
но са тук, в настоящия ден са на входа
и навлизат в душата ми истински.
Нещо има дошло и от новото време,
ала тях не изхвърлям, защото
любовта на предците със тях ще поема,
просто те са ми потеклото.
И ги местих, подреждах, и те издържаха,
и дървото проскърца сърдечно,
сякаш искаше нещо и то да ми каже,
че сме обич за обич - до вечност!
8 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Предпочитам уюта на старите мебели,
обновени, но пълни с история,
те разказват без думи за свои предели
и разказват го с алегория.
Те са спомен от някаква друга епоха,
от живота на нашите близки,
но са тук, в настоящия ден са на входа
и навлизат в душата ми истински.
Нещо има дошло и от новото време,
ала тях не изхвърлям, защото
любовта на предците със тях ще поема,
просто те са ми потеклото.
И ги местих, подреждах, и те издържаха,
и дървото проскърца сърдечно,
сякаш искаше нещо и то да ми каже,
че сме обич за обич - до вечност!
8 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Великолепен стих, Роси!

На едно и също мнение сме за старите мебели.

Поетът по душа умее да пише за всичко...
Поздравления, Роси!