Обичам да живея между римите
и те да ме люлеят на вълни,
над трудните въпроси,до незримите,
един камбанен звън да прозвъни.
И в тях да е заключен явен смисъл,
да стигам някакви величини,
на рими звучни Бог ме е орисал,
различна от различните жени.
В душата ми живее музикалност
и танцувално гледам на света,
по-леко би било, по- небанално
без его и човешка суета.
Със тях и времето се нажежава
и от проблеми строфите тежат,
но римите...те просто изсветляват
чернилките по земния ни път.
Животът го запявам като песен
и като песен в рими го творя,
обичам да живея интересно
и хубавото го боготворя!
20 януари 2021г., София
Росица Копукова

Обичам да живея между римите
и те да ме люлеят на вълни,
над трудните въпроси,до незримите,
един камбанен звън да прозвъни.
И в тях да е заключен явен смисъл,
да стигам някакви величини,
на рими звучни Бог ме е орисал,
различна от различните жени.
В душата ми живее музикалност
и танцувално гледам на света,
по-леко би било, по- небанално
без его и човешка суета.
Със тях и времето се нажежава
и от проблеми строфите тежат,
но римите...те просто изсветляват
чернилките по земния ни път.
Животът го запявам като песен
и като песен в рими го творя,
обичам да живея интересно
и хубавото го боготворя!
20 януари 2021г., София
Росица Копукова

Чета вече няколко пъти прекрасното ти стихотворение и разбирам, че джуджето от 7-ма пейка в поезията едвам подава глава на нивото на глезените ти.

"Обичам да живея между римите
и те да ме люлеят на вълни,
над трудните въпроси,до незримите,
един камбанен звън да прозвъни.
...
Животът го запявам като песен
и като песен в рими го творя,
обичам да живея интересно
и хубавото го боготворя!"