„Между първите апостоли на богомилството ясно се отделя една млада мома по име Макрина, която на 16 години прие кръщение. Нейното име е записано в рода на ония, чиято ревност в делото има малко последователи. Тя е известна под името Михаил Унгарец и е умряла девственица.”

Из „История на Милостта Божия” от Епископ Симеон Антипа

През месец април тази година се навършиха 1090 години откакто в обител „Света Параскева“ край Преслав се постави началото на богомилското движение. С този поетичен разказ за Макрина – Епископ Михаил Унгарец, една от най-енигматичните фигури сред богомилските водачи, искаме да напомним на българите, че факелът, запален преди 11 века, не е угаснал и че техният мощен дух и днес витае и бди над България.




„Макрина“ е втората книга от поредицата „Епопея за богомилите“. С първата - „Алхимия на копнежа“, бе маркиран пътя на всички, отворили съзнанието си за вибрациите на Новата епоха на Водолея. При осмисляне на идеите, изложени в книгите от тази поредица трябва да се има предвид следното:

● Първо, че първостепенно значение за всеки читател е да събуди в себе си способността да разграничава истината от полуистината и лъжата, които съпровождат богомилското движение от векове.

● Второ, че с проникването в езотеричните дълбочини, нараства и екзотеричната отговорност. Затова нека всеки читател внимателно да се вгледа в себе си, помнейки, че разбирането на истината идва като резултат от прилагането на усвоените истини в ежедневието и че съзнанието се разширява благодарение точно на този процес.

● Трето, че разширеното съзнание води до такова ниво на реализация, което предизвиква промяна не само в читателя, но и в заобикалящата среда.

Тези три момента заслужават най-внимателно осмисляне тъй като поетичната форма не налага индивидуална или персонална адаптация на изложеното – всеки сам за себе си трябва да направи това. Моят статус не е по-различен от всички, стремящи се към онова разширение на съзнанието, което извежда всекиго към следващата стъпка напред. От значение е единствено вдъхновението, което допринася на търсещите по пътя. Читателите са свободни да размишляват повече или по-малко върху текстовете, но добре е да избягват празните спекулации относно детайлите около персонажите, историческите подробности и условия.

Пътят – Прераждането, Новораждането на Душата и нейното сливане с Духа, тези въпроси обсебват всекиго, стигнал определен етап от живота му. Те присъстват във всички книги от поредицата „Епопея за богомилите”, като непрекъсната нишка от предходните ми книги, а идеята, залегнала в основата им, може да бъде потърсена в следния откъс от „Бхагавад Гита“:

„Въпреки че съм нероден и трансцеденталното Ми тяло е нетленно и въпреки че съм Господ на всички живи същества, Аз се появявам всяка Епоха в първоначалната Си трансцедентална форма.” Гита, гл.4, текст 6

Живеем във Време на Изява, което изисква да бъде насочено вниманието върху практическото приложение на универсалните истини в ежедневния живот на всички, за които не е безразлично духовното израстване. Поемата „Макрина“ проследява раждането, развитието и дълбокото разкриване на душата, търсейки причините, отговорни за сегашното състояние на човека и евентуалното бъдеще с неговите безкрайни възможности. От нито един читател не се изисква сляпо да вярва в сюжета, героите и историческите сцени, защото те са обобщение на фона на съвременната действителност, а сериозно да претегли и обмисли онези истини, които са извели хиляди хора от тъмнината към Светлината на Знанието и Мъдростта.

Предполагам, че книгата ще провокира три типа хора, а именно:

1.Тези непредубедени исторически изследователи, готови да я приемат като работна хипотеза, стремейки се да докажат нейната несъстоятелност. Това са откровени агностици, и те докато търсят истината, ще загубят истинското откровение, което книгата носи.

2.Пробудените духовно. Те ще четат внимателно повествованието и няма сляпо да се доверят на текста, а ще експериментират, внимателно проверявайки неговото въздействие.

3.Просветлените. Те ще проникнат в смисъла, останал неявен за представителите на първата група и който по-напредналите членове на втората група едва ще съзрат. Вътре в себе си те ще приемат истинността на много от изложените сцени и ще схванат, преживеят и интегрират субективно магията на думите. За това допринася и поетичната форма на повествованието.

Тук ще набележа няколко крайпътни знака, с които да привлека вниманието на читателите към една хилядолетна историческа несправедливост:

1.Чрез богомилите историята повтори оня велик акт на саможертва на най-светлия Син, слязъл на земята преди две хилядолетия. Тези български синове и дъщери също се принесоха във велика саможертва. Преследвани, клеветени, изтезавани и жестоко умъртвявани, в продължение на четири столетия, те разпространяваха по света Гносиса и така допринесоха за разкрепостяване на духа, разбивайки църковните канони. В този батален спектакъл е лесно да се открие, кой е изпълнявал ролята на Иуда. Не е ли църквата със своя догматизъм, мрачен фанатизъм и жестокост? Поставила дългата си костелива ръка над царските корони и властници, тя бе тази, която вменяваше и произнасяше присъдите.

2. Спасението на всеки човек е в негови ръце. Спасението на един народ е дело лично на този народ. То трябва да започне с опита му да разсее облаците, тегнещи над неговите земи - да впрегне дух и воля, за да изчисти кармата си. Как да стане това? Едно е ясно, че каквито и помощи да идват от ЕС, каквито и световни признания и успехи да жънат българите по света, прославяйки името на родината, не е достатъчно. Сенките ще продължат да дърпат назад страната на всички нива: на физическо ниво - бедност и мизерия; на астрално - алчност и разврат: на ментално - нихилизъм, безволие и духовна безпросветност. Нужна е всенародна литургия за мъчениците. Не с кандило, тамян и светена вода, а Богомилска литургия. Само след акт на духовен катарзис, народът ще може да направи крачка към Новата култура на Шестата раса и ще е готов да отвори сърцето си за Христовия принцип на Любовта.

3.Отвреме-навреме Бог изпитва по свой начин човечеството доколко е узряло. Неговият странен начин да показва Любовта Си е като подлага на изпитания любимците си. Ако звучи като утеха, ето го доказателството, че българският народ е между Неговите избраници. Бедствия, робства, войни, политически, икономически и социални кризи... Но винаги по тези земи са се раждали Учители и пророци, понякога разпознавани, друг път – не. Така се е запазил буден българският ум и дух. Българските обичаи и култура са удивлявали и ще удивляват света все повече. Талантите и откривателският дух е шетал и ще шета по целия свят и семената му ще никнат навсякъде, където намират благодатна почва. Защото тези знания и дарби не се дават да обслужват една страна или определен народ, а за да бъдат на разположение на цялото човечество.

Днес, когато границите се размиват и езикът връща своя предвавилонски характер на универсалност, България съживява Божието си предназначение на важен орган от живото тяло на планетата. Както всеки народ според силите си, и българският дава своя принос Земята да оцелее и просперира. Но преди това, трябва да се излекува за да си върне Любовта и Милостта Божия, с която земите ни бяха благословени чрез богомилите преди единадесет века. Само така ще освободи отново сърцето си за чистата, неподправена Истина.

https://www.kvantov-prehod.org/article