Когато носталгията застане пред нашият праг
И много наивно започне в очите да гледа
Покани я във твоят свят, и зад нея затвори вратите
Чудни камбанки ще зазвънят,
Спомени като капчици от звукова росица
По косите ти ще се прикрепят, множество малки огледалца,
където твоето слънчево сърце
На замръзналото време тъгата ще стопят

Нанка Матева